Георги Казепов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Казепов
български революционер и учител

Роден
Починал
Георги Казепов в Общомедия

Георги Ангелов (Ангов) Стоянов или Казепов,[1] понякога Газепов[2] е български революционер, мелнишки околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Георги Ангелов - Казепов.

Роден е на 21 февруари 1880 година в село Калиманци, тогава в Османската империя. По произход е от богат възрожденски род с традиции в революционната борба. Рано остава сирак и вуйчо му, който е адвокат в Босилеград, го взема при себе си. През 1900 година завършва българското педагогическо училище в Сяр и в същата година става и член на ВМОРО. От 1900 до 1903 година учителства в селата Марикостиново, Бельово и Черешница, а в 1903 година в Мелник, където не след дълго става околийски секретар на организацията.

По време на Илинденско-Преображенското въстание е четник в сборната чета на Яне Сандански и Илия Кърчовалията. След поражението на въстанието е арестуван, но успява да избяга и става нелегален в четата на Сандански. В 1904 година приема фамилията на загиналия кресненски войвода Андрей Казепов. През 1905 година става секретар на Мелнишкия околийски революционен комитет, а година по-късно и мелнишки околийски войвода. Под негово ръководство мелнишкият район дава твърд отпор на Гръцката пропаганда в Македония. В 1906 година е делегат е на Втория конгрес на Серския революционен окръг, на който е избран за член на Серския окръжен революционен комитет.

Снимка от времето на Хуриета, лятото на 1908 г. Банско. Прави: Мицо Врански, неизвестен турски чиновник, Таската Серски, д-р Авди бей и Димо Хаджидимов, седнали: Л. Козарев, Ахмед Ниязи бей, Яне Сандански, Тодор Паница и Георги Казепов

След Хуриета Георги Казепов и Яне Сандански са представители на Мелнишко на конгреса на основаването на Народната федеративна партия (българска секция). През 1909 година участва в Похода до Цариград, с който е свален султан Абдул Хамид II. След забраняването на партията от младотурците Казепов минава в нелегалност и подпомага бягството на Яне Сандански от Мелник.

По време на Балканската война участва с чета в авангарда на Седма пехотна рилска дивизия. След войните става книжар в Мелник. През 1920 година е избран за кмет на града. В 1921 се изселва в София, а от 1922 работи в Марикостиново.

Георги Казепов е убит на 23 септември 1923 година от представители на десницата във ВМРО по време на фракционистките борби в организацията.[3][4][5][6][7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 26.
  2. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. София, Веда МЖ, 1999. с. 598.
  3. Кратка биография на сайта на МНИ
  4. Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 408.
  5. Енциклопедия България, Том 3, София, Издателство на БАН, 1982.
  6. Макдермот, Мерсия. „За свобода и съвършенство - биография на Яне Сандански“, София, 1987, Наука и изкуство, стр. 176, 177
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 68 - 69.
     Портал „Македония“         Портал „Македония