Иван Радовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Радовски
български революционер
Роден
Починал
1978 г. (73 г.)

Иван Томов Радовски е български революционер, деец и терорист на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Радовски е роден в семейството на войводата Тома Радовски и Анна Радовска, които имат пет деца: Велика Томова Радовска (по мъж Бахтарлиева), родена през 1901 г.; Христо Томов Радовски – роден през 1903 г.; Иван Томов Радовски – роден през 1905 г.; Марко Томов Радовски – роден през 1908 г.; Димитър Томов Радовски – роден през 1913 г.[1]

През 1935 година по време на режима на Цар Борис – Лазар Кунгалов, Иван Томов Радовски и Христо Ташев са арестувани и затворени в Софийски затвор. Лазар получава 5 годишна присъда заради убежденията си, а Иван и Христо са били в затвора до 9 септември 1944 година. Иван Радовски бил обвинен в убийство, защото изпълнил решение за смъртна присъда на враг на организацията. Той причакал осъдения да тръгне от кръчмата в селото и хладнокръвно я изпълнил. След освобождаването си Христо Ташев става началник на милицията в Окръжно управление – Благоевград, а Иван Радовски се отдава на рибарство и лодкарство.[2]

Атентатът на БКП в църквата „Света Неделя“ в София, този жесток атентат развързва ръцете на враговете на ВМРО, по-късно това довежда до поставянето на организацията извън закона. Започват съдебни процеси и полицейско преследване срещу членове на организацията. Такъв е и случая с Лазар Кунгалов и неговите другари, които попадат в затвора като терористи. Иван Томов Радовски и Христо Ташев от село Чучулигово са затворени девет години в затвора. Материалите по техните разработки са отнесени с останалите архиви от Червената армия през 1944 г. в Москва, където се съхраняват до момента.[3]

Лазар Кунгалов, Иван Радовски и Христо Ташев, че са били членове на ВМРО, отговаряли за събирането на пари от заможни хора в македонския край за организацията.[4] След извършено проучване в Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за Иван Томов Радовски се установи, че е получил доживотна присъда през 1937 г. за терористична дейност като член на ВМРО – Иван Михайлов.

В архивен картон на Държавна сигурност – МВР, образец №1 е посочено, че е роден на 10 януари 1903 г. в село Радово, Демирхисарско, причината за уличаване е ВМРО – Иван Михайлов. Иван Радовски и Петър Костадинов Петров, който е избягал от Гърция през 1944 г., решават на 13 април 1946 г. да преминат държавната граница посока Гърция през Кулския орман на река Струма. Вечерта вземат малко хляб, една гръцка пушка и един пистолет „Наган“. Тръгват по реката към границата и попадат в засада, въпреки стрелбата остават невредими и решават да се върнат обратно в село Чучулигово. В близост до селото попадат във втора засада, където ги обграждат и арестуват. Обискирани са и от тях са иззети пушката и пистолета. Първо са откарани в 15 пограничен пост, след това са задържани в подучастъка в село Марино поле. На 14 април 1946 г. са конвоирани до участъка в град Петрич за разпити. Иван Радовски е искал да преведе Петър Петров през границата, след което да се върне обратно в Чучулигово, а Петров да продължи сам за Чивлиджико (Серско). Петров е живеел при Иван Радовски в Чучулигово и работел в ж.п. секция „Дамяница“.[5]

В рапорт за проучване от Държавна сигурност пише следното: „Иван Томов Радовски, също активен член на ВМРО (Ив. Михайлов) контрабандист и през периода 1935 година емигрирал в Гърция за няколко месеци и пак се върнал. Същия е бил съподвижник на бандита Давков и Христо Ташев за което е бил осъждан от фашистката власт и на 09.09.1944 година освободен. След това станал член на БКП, обаче през 1950 година изключен, като бивш михайловист“.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Фабер, Велико Търново, 2017. с. 15.
  2. Радовски, Александър. Войводата Лазар Кунгалов. Спомени. Фабер, Велико Търново, 2019. с. 14 – 15.
  3. Радовски, Александър. Войводата Лазар Кунгалов. Спомени. Фабер, Велико Търново, 2019. с. 57.
  4. Радовски, Александър. Войводата Лазар Кунгалов. Спомени. Фабер, Велико Търново, 2019. с. 58.
  5. Радовски, Александър. Войводата Лазар Кунгалов. Спомени. Фабер, Велико Търново, 2019. с. 51 – 52.
  6. Радовски, Александър. Войводите от Чучулигово. Фабер , Велико Търново, 2019. с. 162,163.
     Портал „Македония“         Портал „Македония