Марино поле (област Благоевград)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Марино поле.
Марино поле | |
---|---|
![]() | |
Общи данни | |
Население | 237 души[1] (15 септември 2022 г.) 43 души/km² |
Землище | 5515 km² |
Надм. височина | 92 m |
Пощ. код | 2867 |
Тел. код | 07425 |
МПС код | Е |
ЕКАТТЕ | 47247 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Благоевград |
Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ) |
Ма̀рино полѐ е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Марино поле е разположено в Санданско-Петричката котловина на левия бряг на река Струма. Западно от него преминава европейския път E79.
История[редактиране | редактиране на кода]
Запазена е легенда, според която селото носи името на местна девойка - Мария, която побягнала със своя любим, но била настигната и убита от баща си. Тя била погребана в района на днешното село. По-късно костите ѝ били разнесени по полето, където възникнало съседното село Марикостиново.[2]
През XIX век Марино поле е малко чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Марино поле (Marino-polé) е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 180 българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ | Марино поле, чифлик на север от Кула 1/2 час. Път тинест и труден; през среде село е и шосето. 9 къщи българе.[4] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 90 жители, всички българи-християни.[5]
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на Марино поле (Marinopolé) се състои от 80 българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
През 1913-1916 година в селото се установяват българи-бежанци, главно от селата Кумли, Сенгелово и Спатово - Демирхисарско, Кула и Хазнатар - Сярско.[8]
През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент, Марино поле е окупирано от гръцката армия.
По време на Втората световна война през 1941 до селото възниква германското военно гробище.[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 548.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138-139.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 856.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 862.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 548.
- ↑ Писмо от кмета на с. Марино поле, Петричко до Отделението за военните музеи, паметници и гробове при Министерството на войната със сведения за германското военно гробище до селото. с. Марино поле, Благоевградско, 22 авг. 1941 г. ДА – Благоевград, ф. 41К, оп. 1, а.е. 40, л. 10
|