Кумлия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кумли)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кумлия
Αμμουδιά
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Долна Джумая
Географска област Серско поле
Надм. височина 30 m
Население 1124 души (2001)

Кумлия или Кумли (на гръцки: Αμμουδιά, Амудия, до 1926 година Κουμλή, Кумли[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 1124 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 24 километра северозападно от град Сяр (Серес) и на 9 километра северозападно от Просеник (Скотуса).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от турското kumlu, производно от kum, пясък. Името е свързано с пясъчните наноси около селото.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век и началото на XX век, Кумлия е село, числящо се към Демирхисарската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кумбли (Koumbly), Мелнишка епархия, живеят 420 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Кушлий (Kouchlii) е посочено като село със 105 домакинства, като жителите му са 50 мюсюлмани и 270 българи.[4]

През 1891 година Георги Стрезов пише:

Кумли, село и чифлик на Ю от Валовища 1 час до Струма. Всички земледелци. 10 къщи турски със 120 български. Има гръцка църква и гръцко училище с около 30 ученика.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кумлия брои 750 жители българи, 150 турци и 45 цигани.[6]

Всички християни от Кумлия са под ведомството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото живеят 640 българи-екзархисти.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Кумлия са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Кумлия попада в Гърция. Част от населението му се изселда в България и на мястото на изселилите се българи са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Кумлия е смесено местно-бежанско село с 30 бежански семейства и 103 души бежанци.[9] В 1926 година името е преведено на гръцки като Амудия – kumlu на турски означава пясък, а αμμουδιά на гръцки – песъчиво място.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Христос Пападопулос
Родени в Кумлия
  • Flag of Bulgaria.svg Апостол Митев (Митов, 1881/1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 3 рота на 14 воденска дружина[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Димо Митев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина, ранен на 7 ноември 1912 година[11]
  • Flag of Greece.svg Христос Пападопулос, гръцки андарт[12]


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κουμλή -- Αμμουδιάς
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 146.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 136-137.
  5. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 859.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  7. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.188-189.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 857.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 445.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 446.
  12. Συλλογή Φωτογραφιών
     Портал „Македония“         Портал „Македония