Спатово (дем Долна Джумая)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Спатово.

Спатово
Κοίμηση
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Долна Джумая
Географска област Серско поле
Надм. височина 23 m
Население 1539 души (2001)

Спатово или Спатьово (на гръцки: Κοίμηση, Кимиси, катаревуса: Κοίμησις, Кимисис, до 1927 година Σπάτοβον, Спатовон) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония с 1539 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Серското поле северозападно от град Сяр (Серес) и северно от демовия център Долна Джумая (Ираклия), близко до източния бряг на Бутковското езеро (Керкини). Слято е с Ерникьой.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е по изчезналото лично име или прякор Спатьо, Спато.[1]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Спатово е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Спатово (Spatovo) е посочено като село с 185 домакинства, като жителите му са 630 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 1350 жители, всички българи християни.[3]

През 1891 година Георги Стрезов пише:

Спатово, село и чифлик на ЮЗ от Демир Хисар, сред пътя за Джумая. Блатиста и твърде плодовита почва; развъждат свинье. Гръцка църква, навремени, и училище.[4]

След Илинденското въстание в 1904 година по-голямата част от селото минава под върховенството на Българската екзархия[5] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Спатово се състои от 2000 жители, от които 1280 българи екзархисти и 720 българи патриаршисти гъркомани. В селото функционира 1 българско начално училище с 1 учител и 100 ученика и 1 гръцко с 2 учители и 5 ученика.[6] Но според Христо Силянов след Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 17 души от Спатово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Спатово е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от части на Седма пехотна рилска дивизия. Селото попада в пределите на Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Голяма част от населението на селото се изселва в България - главно в Петрич, Свети Врач и района. През 20-те години на XX век в селото са заселени гърци-бежанци от Мала Азия. Според преброяването от 1928 година, Спатово е смесено бежанско село със 120 бежански семейства с 483 души.[9]

През 1927 година селото е прекръстено на Кимисис, в превод успение.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Спатово
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Димитров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Велик Динев (1880/1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 1 рота на 13 кукушка дружина[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Давко Спатовали, брат на Илия Спатовали, български революционер, четник при Коста Мухчината[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Дине Спатовали, български революционер, заловен в 1897 година и към 1904 година все още е в Серския затвор[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Динчо Вретенаров (? – 1924), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Доне Лазаров (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Г. Илиев (1862 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Георгиев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Михайлов (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Спатовали, брат на Давко Спатовали, български революционер, четник при Коста Мухчината[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Гайдаров, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Личо Николов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 и 3 рота на 7 кумановска дружина[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Начо Спатовали, български революционер, четник при Коста Мухчината[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Павел Димитров (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина, Продоволствен транспорт на МОО[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Павле Ангелов, македоно-одрински опълченец, 31-годишен, четата на Дончо Златков[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Стоянов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Стою Стоянов (1873/1876 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 2 рота на 13 кукушка дружина[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Ташо Димитров (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Тимо Ангелов (1878 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 2 рота на 13 кукушка дружина[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Константинов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Тольо К. Тодев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Димитров Костов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Джанкушев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Лазаров, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Янак Петров (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[29]
Починали в Спатово
  • Flag of Bulgaria.svg Сава Захариев Попгеоргиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[30]


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 198.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 136-137.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 859.
  5. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.188-189.
  7. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 880.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 213.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 239.
  13. а б в г Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 392.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 402.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 312.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 156.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 458 – 459.
  18. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 106.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 507.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 224.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 31.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 678.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 679.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 228.
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 34.
  26. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 369.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 705.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 376.
  29. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 567.
  30. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 1
     Портал „Македония“         Портал „Македония