Кула (дем Долна Джумая)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кула.

Кула
Παλαιόκαστρο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Долна Джумая
Географска област Сярско поле
Надм. височина 78 m
Население 723 души (2001)

Кула (на гръцки: Παλαιόκαστρο, Палеокастро, катаревуса: Παλαιόκαστρον, Палеокастрон, до 1927 година Κούλα, Кула[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия). Според преброяването от 2001 година селото има 723 жители. Селото е наричано Сярска Кула, за да се отличава от близкото село Кулата (наричано и Петричка Кула), което днес е в границите на България.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Сярското поле в западното подножие на планината Шарлия на 11 километра северозападно от град Сяр (Серес) и на 9 километра североизточно от Просеник (Скотуса). Край селото е разположен Кулският манастир „Въздвижение на Светия Кръст“.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век и началото на XX век, Кула е чифлик, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Кулата (Koulata) е посочено като село с 52 домакинства, като жителите му са 157 българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

Кула, правителствен чифлик (махлюл), разположен при полите на същия клон от Бродската планина,[3] към СИ от града, 3 часа разстояние. Нивята са по полето и съвсем малко над селото. Църква, в която се чете гръцки. 80 къщи с 360 души чисти българе.[4]

Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кула брои 510 жители българи.[6]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото живеят 520 българи-екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 28 ученика.[8] След Младотурската революция в 1908 годна собственикът на чифлика продава земята на населението. В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Кула учител е Георги Трайчев,[9] а учениците са 30 (19 момчета и 11 момичета), които са разделени в забавачница и четири отделения.[10]

При избухването на Балканската война през 1912 година шестнадесет души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в пределите на Гърция и 40 от 90-те къщи на чисто българското село се изселват в България.[12] През 1927 година селото е прекръстено на Палеокастрон.[13] Най-много бежанци от Кула живеят в Петрич и Пернишко.[12] На мястото на изселилите се българи са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година, Кула е смесено местно-бежанско село с 46 бежански семейства и 185 души бежанци.[14]

В 1944 година след изтеглянето на българските войски ощ десетина български семейства напускат Кула.[12]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Андон Янакиев от Волак и Ангел Дончев (вдясно).
Родени в Кула
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Дончев (1881 – ?), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Христов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Аргир Хаджиев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, нестроева рота на 11 сярска дружина, музикантска команда на 2 скопска дружина, бронзов медал с корона[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Стоев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, работник, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Георгиев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Велик (Велико) Златков (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, кюмюрджия, четата на Георги Занков, 3 рота на 11 сярска дружина[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Велко Георгиев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, ІІІ отделение, 3 рота на 7 кумановска дружина[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Василев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Григоров (Глигоров) (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина, орден „За военна заслуга“ VІ степен[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Гостелинов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Костадинов (1887 – 20 февруари 1922 г., Петрич), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Янев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Дино Гушев, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Митруш Дончев (Дончов, 1871 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Ичо Кулели, деец на Сярската българска община[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Анд. Кулски, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Антонов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, учител, педагогическо образование, четата на Таско Спасов, възможно е и да е от Кулата или да е идентичен с Никола Анд. Кулски[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Костадинов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 10 прилепска дружина, 1 рота на 11 сярска дружина[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Толев (Талев, 1872 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина, орден „За храброст“ ІV степен[18]
Починали в Кула
  • Flag of Bulgaria.svg Тошо, български учител и революционер от ВМОРО, серски войвода загинал през март 1907 година в Кула[32]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Лаброска, Веселинка. Говорот на село Кула – Сярско, Скопје, 2004.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116-117.
  3. Като Долно Христос и Мелникич.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 841.
  5. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  9. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 142.
  10. Трайчев, Георги. „Манастирите в Македония“, С., 1933, стр. 188.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 856.
  12. а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 22.
  13. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  14. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 760.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 749.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 649.
  18. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 149.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 270.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 150.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 109.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 184.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 182.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 363.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 817.
  26. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 248.
  28. Салгънджиев, Стефан. Лични дела и спомени по възраждането на Солунските и Серски Българи, Пловдив, 1906, стр. 64.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 394.
  30. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 46.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 364.
  32. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 170.
     Портал „Македония“         Портал „Македония