Сякавец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сякавец
Στρυμώνικό
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Долна Джумая
Географска област Серско поле
Надм. височина 11 m
Население 560 души (2001)

Сякавец или Секавец, Саковча, Сякавче (изписване до 1945 Сѣкавецъ, на гръцки: Λιβαδοχώρι, Ливадохори, катаревуса: Λειβαδοχώριον, Ливадохорион, до 1927 година Σακάφτσια, Сакафция или Σακάφτσα, Сакафца[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония и има 560 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 20 километра западно от град Сяр (Серес) и на 17 километра северно от Нигрита, в североизточното подножие на Богданската планина (Вертискос).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Сякавец е българско село в Серска каза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Сакафча (Sakaftcha) е посочено като селище в Серска каза със 75 домакинства, като жителите му са 48 мюсюлмани и 160 българи.[2] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Сякавец:

Сакафча - чифлик, жителите са християни българи; отстои на 3 часа от Нигрита.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Секафче, на З от Сяр 4 1/2 часа, до реката. Земя блатиста, но твърде плодородна в памук, сусам. Пътят мъчен в дъжделиво време. Гръцка църква. 40 къщи българе.[4]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Сякавче има 360 жители българи.[5]

Всички християни от Сякавец са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Секавец (Sekavetz) живеят 600 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 14 ученика.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 20-те година в селото са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 44 бежански семейства и 189 души.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Ливадохори.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сякавец
Починали в Сякавец
  • Flag of Bulgaria.svg Дине Арабаджиев (Арабаджията), деец на ВМОРО, роден в Нова махала, войвода на чета от 1903 година, загинал в сражение с османски войски при село Сякавец през април 1908 година[9]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Видоески, Божидар. Секавец (Общеславянский лингвистический атлас 113а). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 811-816.
  • Видоески, Божидар. Говорот на селото Секавец (диј. С'áкавиц). Прилози: Одделение за лингвистика и литературна наука. Македонска академија на науките и уметностите. Скопје, 1990, XV, 1, стр. 41-82.


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σακάφτσια -- Λιβαδοχώρι
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 118-119.
  3. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 59.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 845.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 198-199.
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  8. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 49.
     Портал „Македония“         Портал „Македония