Заграде

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Заграде
— бивше село —
Страна Флаг на България България
Област Област Благоевград
Община Гърмен

Заграде е бивше село в Югозападна България, присъединено към село Гърмен, община Гърмен, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Заграде се намирало в Неврокопската котловина в долното течение на река Канина.

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1934 името на селото е Хисарлъка. От документ от 1854 година е видно, че много от жителите на Заграде са мобилизирани по време на Кримската война (1853 - 1856). В 1864 година в селото е построена църквата „Свети Георги“, а в 1872 година е открито българско училище.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Есирлик (Assirlik) е посочено като село с 84 домакинства и 290 българи.[2] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Гисирлик (Исирлик) като село с 84 български къщи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов споменава селото два пъти:

Исарлък, село на С на север от Неврокоп 1 1/2 ч. Сградено е на каменисто и стръмно място в подножията на Пирин; къщята изглеждат натрупани една въз друга. Наоколо пространни ливади; поминуват си с продавание сено; има и рибари. Църква и училище български; 22 ученика, 90 къщи българе.[4]
Есирлък, отвъд Канина, 1/4 ч. от Фотовища на И. Равно поле, сгодно за земледелие. Излизат всичките житни произведения. 35 къщи българе. Местно едно предание разазва, че тук бил някога старият град Неврокоп. Развалини от стена и сега се забелязват на И от селото.[5]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Хисарлъкъ (Сисрликъ, Градище) живеят 420 българи-християни.[6]

В началото на 20 век селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Хисарлик (Hissarlik) има 304 българи екзархисти.[7] По данни на Неврокопската митрополия в 1907 година в селото има 450 българи християни.

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година селото е определено като „чисто българско“[8] и пише:

С. Хисарлъка... Почвата е плодородна. Има 40 къщи с 200 души население. Селяните се занимават със земеделие, скотовъдство и дюлгерлък. Селото е било чифлик. Сега къщите са на селяните. Нивите са на Мухамедали бей, някои са изкупили по някоя нива. Общината е оратска. Имат добър приход от воденищата, които дават под наем на 150 помаци.

Църквата „Св. Георги“ е съградена 1866 г. Училището е ново, съградено е преди 4 години... Селяните участват в селските общински работи. Накрай селото се намира манастирът „Св. Неделя“, който е открит през 1902 г. от Стоян Мариков Потоков. Храмовият празник на манастира е 7. VIII. Събират се селяни от околните села на поклонение.[9]

Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от Седма рилска дивизия. Тринадесет души от Хисарлъка се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

След Междусъюзническата война селото остава в България. В 1934 селото е прекръстено на Заграде, а в 1959 година е слято с Гърмен.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Заграде
  • България Георги Костов (1810 - 1890), български общественик
  • България Никола Алексов, македоно-одрински опълченец, 48-годишен, дюлгерин, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[12]
  • България Стоян Ст. Арабаджийски, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том 1. Благоевград, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 341.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 128 - 129.
  3. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 5.
  5. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 10.
  6. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 195.
  7. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 112-113
  8. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 78.
  9. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 79.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 886.
  11. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 51.
     Портал „Македония“         Портал „Македония