Евтим Ляпчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евтим Ляпчев
български общественик
Роден
1858 г.

Евтим (Ефтим) Тасев Ляпчев е български общественик от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Евтим Ляпчев е роден в 1858 година в град Ресен, тогава в Османската империя. Брат е на министър-председателя на България Андрей Ляпчев и на революционера от ВМОРО Никола Ляпчев, загинал през Илинденско-Преображенското въстание. През 1873 година учи в българското училище в Ресен при учителя Захари Чинтулов. При обновление на църква в Ресен Евтим Ляпчев намира подна плоча, на която разчита името Самуил. По-късно плочата е изследвана от Фьодор Успенски и Любомир Милетич.[1] През 1913 година Евтим Ляпчев е екстерниран в България от новите сръбски власти,[2] но след 1915 година се завръща в родния си град.

През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония