Анастас Башев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анастас Башев
български просветен деец
Роден
1855 г.
Починал
1944 г. (89 г.)

Анастас[1] Григоров Башев е български учител, деец на късното Българско възраждане в Македония.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анастас Башев е роден в 1854[3] или 1855 година в югозападномакедонския град Ресен, тогава в Османската империя.[2] Дълги години Башев е български учител и църковен деец в Преспанско.

Башев е сподвижник на ученика си Даме Груев. Башев пренася Самуиловия надпис от село Герман, Преспанско в София.[2] На 29 август 1906 г. Даме Груев му изпраща благодарствено писмо:

Макар тъй далеч от теб, пръснати пак по гори и планини с оръжие в ръка ние винаги си спомняме за теб и те приветствуваме. Нека Бог ти дари щастливи и дълги дни, за да видиш плода от твоя дългогодишен труд. Ти вля своето мощно слово в много българи, обич към родината си, а особено в нашите млади души, такава която закрепна и нараства заедно с нас. Напуснали училищната скамейка пак ние носим тая любов със себе си, готови с нея да се освободим или умрем.

С радост и трепетни вълнения намираме Демирхисарско, Ресенско и Преспанско твоята безгранична дейност, която ни дава жизнена сила, за да сме несъкрушими макар и под напора на турските пълчища, каквито ги знаеш и през въстанието ни. Впрочем нека Бог освободи от запора на турските власти, за да поучителствуваш. Нека Бог да даде сила и на нашия нож да съкру-шим врага на пашата родина.

За неизброимите учители и ученици Башеви възпитаници

Даме Груев[4]

Умира в София в 1944 година.[2] Оставя автобиографични бележки, озаглавени „Кратки исторически спомени от дългогодишното ми учителствуване по Македония при развитието на черковния ни въпрос и през революционната епоха на Македония“, в които има сведения за българското църковно-просветно движение в Ресен до 1878 година, за учителстването на Башев в Смилево, в Ресен, в Любойно, в Герман (1909), за борбата с чуждите пропаганди, за Илинденско-Преображенското въстание в Ресен, както и за дейността на Даме Груев, Пере Тошев, Трайко Китанчев и Петър Попарсов.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Името се среща и като Атанас.
  2. а б в г Парцел 31. // София помни. Посетен на 21 януари 2016.
  3. а б Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1986. с. 87.
  4. Билярски, Цочо, редактор. Даме Груев. Живот и дело. Сборник, Том 2. София, Анико, 2007. с. 763 – 764. Посетен на 23 януари 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония