Стружани
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Стружани (на македонска литературна норма: стружани; на албански: struganë, единствено число strugan) са жителите на град Струга, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Струга[редактиране | редактиране на кода]
А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
А[редактиране | редактиране на кода]
Александър Чакъров (1869 – 1909), български просветен и революционен деец- попадия Ана Попгеоргица, българска революционерка, деятелка на ВМОРО, приютявала войводата Тасе Христов[1]
- Анастас Димитров, български опълченец, изселен в Копривщица, на 12 май 1877 година подава молба за постъпване в Българското опълчение и на 21 май 1877 година е зачислен в IV рота на I дружина, уволнен е на 1 юни 1878 година[2]
- Анастас Дудулов (1892 – 1971), български скулптор
- Анастас Калайджиев (1837 – ?), български учител и общественик
- Анастас Миладинов (? – 1891), български обществник
- Анастасия Узунова (1862 - 1948), българска революционерка
- Антиноген Хаджов (1874 – 1912), български просветен и революционен деец
- Аристотел Дудулов (? – 1926), секретар на Струмишката българска митрополия, починал в София[3]
Артим Шакири (1973 – ), македонски футболист-национал, играл в ПФК ЦСКА
Б[редактиране | редактиране на кода]
- Боянка Миладинова (1873 – 1874, София), българска учителка
В[редактиране | редактиране на кода]
- Вангел Коджоман (1904 – 1994), художник от Северна Македония
- Вангел Матеев Хаджов, български общественик, участник в българската църковна борба[4]
- Ванча Мушмова (1910 – 1984), българска музиколожка[5]
- Ванчо Стружанчето (? - 1907), четник от ВМОРО, убит в сражение с турците при Топ. корито, Прилепско[6]
- Васила Матова, българска революционерка
Владо Малески (1919 – 1984), автор на официалния химн на Северна Македония- Веселин Вукович (р. 1958), югославски хандбалист, олимпийски медалист
Г[редактиране | редактиране на кода]
- поп Георги, български общественик, участник в българската църковна борба[7]
- Георги Икономов (около 1836 – 1914), български просветен деец
- Георги Чакъров, български възрожденец, депутат в Османския парламент
- Григор Пляков, български общественик, подарил къщата си за българско девическо училище[8]
Д[редактиране | редактиране на кода]
- Диме Хаджиев, български учител в родния си град след 1862 година[9]
- Димитрие Дурацовски (1952 – ), писател от Северна Македония
- Димитър Дудулов (1894 – ?), български астроном, преподавател във Физико–математическия факултет на Софийския университет
- Димитър Енчев, български революционер
- Димитър Миладинов (1810 – 1862), български възрожденец, книжовник, фолклорист
- Димитър Несторов (1890 – 1968), югославски политик
- Димитър Попов (1890 – 1979), български просветен деец
- Дионисий Поповски (1850 – 1944), български духовник
- Джемаил Таири (1921 – 1990), югославски партизанин и деец на НОВМ
Е[редактиране | редактиране на кода]
- Евтим Карамитрев, български революционер, опълченец
- Евтим Тильов (? – 1929), български революционер
Ж[редактиране | редактиране на кода]
- Живко Гълъбов (1876 - ?), български юрист, завършил в 1912 година Брюкселския свободен университет[10]
И[редактиране | редактиране на кода]
- Ибрахим Темо (1865 – 1939), албански възрожденец
- Иван Ачков (1874 – 1939), български революционер
- Иван Попов (1882 – ?), български църковен и просветен деец
- Иван Хаджов (1885 – 1956), български езиковед и публицист
- Илия Джупанов, български общественик, поборник[11]
Й[редактиране | редактиране на кода]
- Йосиф Каваев, български възрожденски духовник
К[редактиране | редактиране на кода]
- Калистрат Зографски (1830 – 1914), български духовник и учен
- Киро Кябаз (? – 1913), български революционер
- Климент Евров (р.1927), дисидент от Северна Македония
- Климент Хаджов (1878 – 1948), български просветен деец
- Константин Миладинов (1830 – 1862), български възрожденец, поет, фолклорист
- Коста Карамитрев, български общественик, участник в българската църковна борба[12]
- Коста Милчинов, български общественик, подпомогнал Ботевата чета
- Костадина Хаджова, българска революционерка
- Кръсто Милев, български общественик, участник в българската църковна борба[13]
- Кръсто Чакъров, български общественик, участник в българската църковна борба[14]
Л[редактиране | редактиране на кода]
- Лев Попов (1882 – 1935), български революционер от ВМОРО
- Лика Беровска (1885 – 1955), българска революционерка, деец на НОВМ
- Любчо Балкоски (р. 1966), политик от Северна Македония
М[редактиране | редактиране на кода]
- Мара Китка, българска революционерка, куриерка на ВМОРО[15]
- Марко Колоски (р. 1957), северномакедонски музиколог
- Мате Дудулов (? - 1876), български общественик
- Матей Хаджов, български общественик, участник в българската църковна борба[16]
- Милан Матов (1875 – 1962), български революционер
- Милан Несторов (1870 – 1928), български революционер
- Милан Танчев, български революционер от ВМОРО
- Мирче Клечкароски (р. 1959), северномакедонски поет
- Мюртеза Алиу (1878 – 1937), албански лекар и общественик
Н[редактиране | редактиране на кода]
-
Наум Еврович, ранен македонист - Наум (Наумче) Марин, български общественик, участник в българската църковна борба[17]
- Наум Миладинов (1817 – 1895), български възрожденец, фолклорист
- Наум Хаджов (? – 1861), български просветен деец
- Наум Чакъров (1869 – 1903), български революционен деец
- Нестор Струшки (? - 1903), четник от ВМОРО, загинал при Никодин, Прилепско[18]
- Никола Бакрачески (р. 1970), политик от Северна Македония, кмет на Охрид
- Никола Евров, български учител в Крушево, Битоля и Струга (ок. 1850 – 1860) и деец за църковна независимост[19]
- Никола Мушмов (1869 – 1942), български нумизмат и историк
- Никола Христов, български опълченец, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[20]
- Нури Сойлиу (1872 – 1940), албански политик
П[редактиране | редактиране на кода]
- Панде Хаджов, български революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание, дългогодишен управител на митница, починал в София[21]
- Пара Спасова, българска революционерка
- Перикли Георгиев (1879 – 1939), български предприемач и общественик
- Перикъл Дудулов, български общественик и просветен деец
- Петър Евт. Карамитрев, български революционер, загинал в Кресненско-Разложкото въстание в 1877 г.[22]
- Порфирий Шайнов, български просветен деец и революционер
Р[редактиране | редактиране на кода]
- Разме Кумбароски (1944 – ), писател от Северна Македония
- Рамиз Мерко (1957 – ), политик от Северна Македония
- Ристо Кърле (1900 – 1975), писател от Социалистическа Република Македония
С[редактиране | редактиране на кода]
- Сашо Попов, деец на ВМРО, секретар на Струмишката чета,[23] привърженик на Иван Михайлов[24]
- Славка Пушкарова (? – ?), българска учителка и революционерка
- Сотир Голабовски (1937 – ), композитор от Северна Македония
- Станислав Чакъров (1884 – ?), български революционер
- Стефан Алабаков (1876 – ?), български революционер
- Стефан Санджакоски (1956 – ), учен теолог от Северна Македония
- Стефан Брандибуров, български писател на езотерична литература[25]
- Стефо Чакъров, български общественик, участник в българската църковна борба[26]
Т[редактиране | редактиране на кода]
- Теофил Мушмов (1860 – 1928), български революционер
- Тома Кленков (1898 – ?), български революционер и общественик
Ф[редактиране | редактиране на кода]
- Фаня Бендова, българска революционерка, куриерка на ВМОРО[27]
- Филип Каваев (1904 – 1974), български общественик
Х[редактиране | редактиране на кода]
- Христо Каваев, български революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание
- Христо Матов (1872 – 1922), български революционер
Ц[редактиране | редактиране на кода]
- Царевна Миладинова (1856 – 1934), българска просветна деятелка, дъщеря на Димитър Миладинов, майка на професор Владислав Алексиев
Я[редактиране | редактиране на кода]
- Яким Търчилежов, български общественик, участник в църковната борба и революционер, опълченец, участник в четата на Христо Македонски, в четата на Ильо войвода, участник в Кресненско-Разложкото въстание
- Янкула Дудулов (? – 1895), български общественик, борец за църковна независимост
- поп Янче, български общественик, участник в българската църковна борба, сестрин зет на Братя Миладинови[28]
Македоно-одрински опълченци от Струга[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Дудулов, 27-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина[29]
- Климе Алистратов, 22-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина[30]
- Христо Анитукиев, 50-годишен, четата на Никола Герасимов[31]
Починали в Струга[редактиране | редактиране на кода]
- Антиноген Хаджов (1874 – 1912), български просветен и революционен деец
- Владо Малески (1919 – 1984), автор на официалния химн на Северна Македония
- Джемаил Таири (1921 – 1990), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Елена Каваева (1893 – 1983), доктор по медицински науки
- Йосиф Каваев, български възрожденски духовник
- Лика Беровска (1885 – 1955), българска революционерка, деец на НОВМ
- Никола Макеларски (1915 – 1980), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Янкула Дудулов (? – 1895), български общественик, борец за църковна независимост
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 38.
- ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 67.
- ↑ Парцел 14. // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
- ↑ Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 34.
- ↑ Парцел 32. // София помни. Посетен на 3 март 2016.
- ↑ Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.15
- ↑ Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 35.
- ↑ Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 35.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.676.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
- ↑ Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 35.
- ↑ Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 35.
- ↑ Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 35.
- ↑ Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 35.
- ↑ Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 38.
- ↑ Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 34.
- ↑ Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 34.
- ↑ Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.16
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.233.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
- ↑ Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 35.
- ↑ Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 35.
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 714.
- ↑ Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 813.
- ↑ Парцел 73. // София помни. Посетен на 16 април 2018.
- ↑ Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 35.
- ↑ Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 38.
- ↑ Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 35.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 250.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 20.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 44.
Портал „
