Перикли Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Перикли Георгиев
български фабрикант
Роден
1879 г.
Починал
1939 г. (60 г.)

Перикли Георгиев Николов е български фабрикант и общественик от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Oбява на П. Георгиев - златар, часовникар и печаторезач, 1905 г.[2]
Обява за отварянето на кантората на Перикли Георгиев и Димитър Г. Коцов от Охрид[3] във Варна, „Свободен глас“, 8 януари 1912 г.

Перикли Георгиев е роден в 1871 година в Струга, тогава в Османска империя.[1] След създаването на Княжество България, в 80-те години на XIX век Перикли Георгиев емигрира в София и се жени за охридчанката Виктория. Баща е на икономиста Александър Георгиев.[1] Семейството се установява във Варна,[4] където през 1905 г. Перикли произвежда и търгува с осветителни лампи.[5] Създава първата българска фабрика за печати във Варна.[1][6] Избран е за член на Варненската търговска камара на 4 ноември 1907 г.[7] На 24 октомври 1910 г. е избран за член на първия управителен Съвет на Варненската Популярна Банка.[8] Част е от настоятелството на енорийския храм „Свети Николай“.[9] Занимава се с търговия с вносни златни произведения,[10] от 1911 г. в съдружие с банкерската къща от Охрид Коцови § Грунчев. Дарява стари ценни монети и други старини на Варненския окръжен музей.[11] През 1914 г. в златарския си магазин на ул."Преславска" 112 работи в съдружие с брат си Никола[12] През 1921 г. участва в Общограждански общински съвет и влиза в конфликт с Варненската окръжна комунистическа организация.[13]

Перикли Георгиев умира в 1939 година в София.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Парцел 32 // София помни. Посетен на 25 януари 2016.[неработеща препратка]
  2. В-к "Свободен глас" / 29/03/1905, No. 1, 4 стр.
  3. Свободен глас / 12/11/1911, No. 37, 3 стр.
  4. 100 години от рождението на проф. Александър Георгиев // Издателство „Бяло братство“. Посетен на 25 януари 2016.[неработеща препратка]
  5. Безопасна азбестова химическа лампа `Звезда`, Известник - седмичник, П. Глушков - Варна / 22/10/1905, No. 39, 3 стр.
  6. Известник / 09/06/1910, No. 15, 4 стр.
  7. Известник / 11/11/1907, No. 24, 1 стр.
  8. Варненски новини / 04/07/1936, No. 5699, 4 стр.
  9. Как е построена черквата „Свети Николай“ и гръцка ли е тя, или не? // Варненска и Великопреславка Света митрополия. Посетен на 25 януари 2016.
  10. Пенкова, Мария, Борислав Дряновски. Сборник от материали за документалното богатство на Варненския край. Том 3. Варна, Окръжен държавен архив, 1978. с. 209.
  11. Дневни новини // Свободен глас III (47). 27 декември 1907. с. 3 - 4.
  12. Варненски дневник / бр. 17, 27/09/1914 / стр.1
  13. Варненски работник / 07/07/1921, No. 9, 1 стр.