Анастас Дудулов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анастас Дудулов
Роден
Починал
25 април 1971 г. (78 г.)
Националност Флаг на България България
Академия Художествено индустриално училище
Учители проф. Жеко Спиридонов
Направление скулптура
Анастас Дудулов в Общомедия

Анастас Периклиев Дудулов Богданов е български скулптор от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дудулов е роден в западномакедонския град Струга в 1892 година. Син е на учителя Перикъл Дудулов и Аспасия Ив. Чакърова. Негов брат е астрономът Димитър Дудулов. През 1919 г. завършва скулптура в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) в класа на професор Жеко Спиридонов. Между 1921 и 1923 г. специализира в скулптура в Пражката художествена академия и дърворезба и цизелиране във Висшето училище по приложни изкуства. Завръща се в България и през 1932 г. става преподавател по скулптура в Академията, след 1937 г. като професор. Участва в множество общи художествени изложби в България и чужбина – Лондон, Париж, Прага. През 1946 година участва в комисията за македонско народно творчество към МНИ заедно с Михаил Сматракалев и Васил Христов, като публикуват статии в списание „Македонска мисъл“. Подготвят също създаването на „Етнографски музей на материалната битова култура на македонския народ“ от вече съществуващата сбирка към МНИ[1]. В Централен държавен архив се съдържат множество негови снимки, документи и спомени – ф. 937к, 1 опис, 439 а.е.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

„На падналите във войните“, Златица, 1925 г.
„На първата пушка“, до Калъчевия мост, Копривщица, 1930 г.
„На падналите за родината чепинци“, Чепино, 1934 г.

Дудулов работи в областта на декоративната скулптура, фигуралната композиция и портрета. Използва разнообразни техники и материали (камък, дърво, метал). Изкуствоведите определят творбите му като реализъм и критически реализъм, застъпваните теми са от ежедневието и трудовия живот на селяните, както и българското народно творчество. Автор е на много паметници на открито, сред които:

Скулптурите „Учителят Перикли Дудулов“ (1927), „Писателят Ст. Л. Костов“ (1937), „Пуяк“ (1950-те), „Вестител на мира“ (1958) и „Оплаквачка“ (1967) са в списъка на активите на Държавна агенция „Архиви“. Скулптури на Дудулов са притежание на Националната художествена галерия, много художествени галерии в България и чуждестранни сбирки.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

През 1931 г. е удостоен със златен медал на Парижкото изложение на релефа и с орден „Кирил и Методий“ – I степен, през 1961 г[3].

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
Мате Дудулов
(? — 1876)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янкула Дудулов
(? — 1895)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Перикъл Дудулов
(около 1869 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анастас Дудулов
(1892 — 1971)
 
 
 
Димитър Дудулов
(1894 — 1980)
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 379
  2. Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 294 - 295.
  3. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония