Анастас Дудулов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анастас Дудулов
български скулптор
Роден
Починал
25 април 1971 г. (78 г.)
Погребан Централни софийски гробища, София, Република България

Учил в Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Учители Жеко Спиридонов
Направление скулптура
Семейство
Баща Перикъл Дудулов
Братя/сестри Димитър Дудулов
Анастас Дудулов в Общомедия

Анастас Периклиев Дудулов е български скулптор. До около 1930 година подписва някои от произведенията си с псевдонима Богданов.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дудулов е роден в западномакедонския град Струга в 1892 година. Син е на учителя Перикъл Дудулов и Аспасия Иванова Чакърова. Негов брат е астрономът Димитър Дудулов. Участва в Първата световна война като подпоручик в девета допълнителна дружина.[2] През 1919 година завършва скулптура в Художественото индустриално училище в класа на професор Жеко Спиридонов. Между 1921 и 1923 година специализира скулптура в Пражката художествена академия и дърворезба и цизелиране във Висшето училище по приложни изкуства. Завръща се в България и през 1932 година започва да преподава скулптура в Академията. От 1937 година е професор. Участва в множество общи художествени изложби в България и чужбина – Лондон, Париж, Прага. През 1946 година участва в комисията за македонско народно творчество към Македонияския научен институт заедно с Михаил Сматракалев и Васил Христов, като публикуват статии в списание „Македонска мисъл“. Подготвят също създаването на „Етнографски музей на материалната битова култура на македонския народ“ от вече съществуващата сбирка към МНИ.[3]

В Централен държавен архив се съдържат множество негови снимки, документи и спомени – ф. 937к, 1 опис, 439 а.е.[4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

„На падналите във войните“, Златица, 1925 г.
„На първата пушка“, до Калъчевия мост, Копривщица, 1930 г.
„На падналите за родината чепинци“, Чепино, 1934 г.

Дудулов работи в областта на декоративната скулптура, фигуралната композиция и портрета. Използва разнообразни техники и материали (камък, дърво, метал). Изкуствоведите определят творбите му като реализъм и критически реализъм, застъпваните теми са от ежедневието и трудовия живот на селяните, както и българското народно творчество. Автор е на много паметници на открито, сред които:

Скулптурите „Учителят Перикли Дудулов“ (1927), „Писателят Ст. Л. Костов“ (1937), „Пуяк“ (1950-те), „Вестител на мира“ (1958) и „Оплаквачка“ (1967) са в списъка на активите на Държавна агенция „Архиви“. Скулптури на Дудулов са притежание на Националната художествена галерия, много художествени галерии в България и чуждестранни сбирки.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

През 1921 година е награден с ордена „За гражданска заслуга“, а през 1938 година получава и ордена „Свети Александър“, връчени му от цар Борис III.[5] През 1937 година е удостоен със златен медал от Парижкото изложение за релефа „Климент Охридски“[6] През 1961 година му е връчен и орден „Кирил и Методий“ I степен.[7]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
Мате Дудулов
(? — 1876)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янкула Дудулов
(? — 1895)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Перикъл Дудулов
(около 1869 — ?)
 
Аспасия Чакърова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анастас Дудулов
(1892 — 1971)
 
Димитър Дудулов
(1894 — 1980)
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Архив на Художествена галерия „Станислв Доспевски“, Пазарджик, ф. Д - 31.
  2. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 84.
  3. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 379
  4. Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 294 - 295.
  5. ЦДА, ф. 937К, инв. о. 1, а. е. 12.
  6. Марински, Л. Дудулов, Анастас Периклиев. - В: Българска скулптура 1878 - 1974. София, 1975, 86.
  7. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония