Филип Каваев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Филип Каваев
български фолклорист
Роден
1904 г.
Починал
1974 г. (70 г.)
Научна дейност
Област Етнография

Филип Т. Каваев е български общественик, фолклорист, активен участник в съпротивата на българското население във Вардарска Македония срещу сръбската власт (1918 - 1941), деец на Българските акционни комитети в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1904 година в Струга, тогава в Османската империя. Филип Каваев е член-съдружник на скопското антисръбско списание „Луч“, на което редовно сътрудничи с разкази на македонски говор с патриотично съдържание.[1] В разказите си Каваев се подписва като Каваяц, за да не бъде Каваевич и използва сръбски език само за уводната част, след което дава дума на героите си, които говорят на прост стружки говор, като разказват за Охридската архиепископия, възрожденските борби в Македония, в които загинали двамата стружки Братя Миладинови и така нататък.[2]

След разгрома на Югославия от Германия през април 1941 г. на 21 април Каваев става секретар на Българския акционен комитет в Струга.[3][4] При българското управление във Вардарска Македония (1941 - 1944) Каваев е български учител. Коста Църнушанов пише:

Филип Каваев после стана учител в Битоля, понеже Струга беше отстъпена на италианците, и се прояви като много добър българин. Пишеше патриотични пиеси и ги изпълняваше с учениците си от началния курс.[5]

След войната Каваев остава в Югославия. Работи като гимназиален учител по македонски език.[6] Превежда от гръцки на македонски литературен език житието на Климент Охридски.[7] Събира народни умотворения от Битоля и Битолско. Един от първите членове на Сдружението на фолклористите на Македония и един от основателите на Научното дружество в Битоля в 1960 г.[8] Пише много статии за македонския фолклор и особено за народната поезия. Оставя богат архив с непубликувани материали. Сред по-известните му трудове са:[9]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 152.
  2. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 154.
  3. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония - 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 106.
  4. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 487.
  5. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 488.
  6. Современост: литература, уметност, општествени прашаниja, том 21, Кочо Рацин, 1971, стр. 499.
  7. Милев, Александър. Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966, I. Пространно житие на Климент Охридски от Теофилакт, глава 4. Преводи.
  8. Историјат. // Македонско научно друштво. Посетен на 19 февруари 2013 г..
  9. Библиография
  10. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 656.
     Портал „Македония“         Портал „Македония