Филип Каваев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за стружкия фолклорист. За мияшкия общественик вижте Филип Томов (общественик).

Филип Каваев
български фолклорист
Роден
1904 г.
Починал
1974 г. (70 г.)

Учил вСкопски университет
Научна дейност
ОбластЕтнография

Филип Томов Каваев (на македонска литературна норма: Филип Каваев) е български общественик, фолклорист, активен участник в съпротивата на българското население във Вардарска Македония срещу сръбската власт (1918 – 1941), деец на Българските акционни комитети в Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1904 година в Струга, тогава в Османската империя в големия род Каваеви. Внук е на поп Йосиф Каваев.[2] Основно образование завършва в Струга, средно в Охрид, а в 1924 година завършва Призренската семинария. От 1924 година до 1941 година учителства в много села в Стружка, Дебърска и Прилепска околия.[3]

Филип Каваев публикува в различни вестници и списания. В 1936 година за разказа си „Прост рибар“ печели първа награда, а в 1938 година на анонимен конкурс втора награда за проза.[4] Член-съдружник е на скопското антисръбско списание „Луч“, на което редовно сътрудничи с разкази на македонски говор с патриотично съдържание.[5] В разказите си Каваев се подписва като Каваяц, за да не бъде Каваевич и използва сръбски език само за уводната част, след което дава дума на героите си, които говорят на прост стружки говор, като разказват за Охридската архиепископия, възрожденските борби в Македония, в които загинали двамата стружки Братя Миладинови и така нататък.[6]

След разгрома на Югославия от Германия, на 21 април 1941 година Каваев става секретар на Българския акционен комитет в Струга.[7][8] При българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944) Каваев е назначен за български учител в Струга.[3] В 1943 година поставя на сцената на Битолския народен театър драма, свързана с борбите на ВМОРО и гибелта на Георги Сугарев.[4] Коста Църнушанов пише:

Филип Каваев после стана учител в Битоля, понеже Струга беше отстъпена на италианците, и се прояви като много добър българин. Пишеше патриотични пиеси и ги изпълняваше с учениците си от началния курс.[9]

След войната Каваев остава в Комунистическа Югославия. Работи като гимназиален учител по македонски език в гимназията „Никола Карев“ в Битоля.[3][10] Превежда заедно с Климент Малевски на македонски литературен език житието на Климент Охридски.[11] В 1957 година завършва Философския факултет на Скопския университет. Пенсионира се в 1958 година.[3]

Каваев събира народни умотворения от Битоля и Битолско. Един от първите членове на Сдружението на фолклористите на Македония и един от основателите на Научното дружество в Битоля в 1960 година.[12] Пише много статии за македонския фолклор и особено за народната поезия. Оставя богат архив с непубликувани материали.[3] Пише в „Македонски язик“ по етимологични и словообразувателни проблеми. Изследва и гораните и диалекта им.[4]

В 1961 година е награден с наградата „4-ти ноември“. Същата година е отличен и с Орден за труд със сребърен венец.[4]

Каваев умира в 1974 година в Битоля.[4]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо от Кавая
 
Стойка
 
Христо Миладинов
(1783 — 1830)
 
Султана Миладиновa
(около 1785 — 1860)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Каваев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Каваев
 
Йосиф Каваев
(около 1840 — след 1901)
 
Деспина Каваева
 
Миладинови
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Симеон Каваев
(около 1850 — след 1928)
 
Христо Каваев
(1858 — ?)
 
 
 
 
 
Кръстьо Каваев
 
 
 
 
 
Тома Каваев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Каваев
 
Яким Каваев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елена Каваева
 
Асен Каваев
(1895 — 1967)
 
Райна Каваева
 
Анисия Кочева
 
Георги Кочев
 
Лазар Каваев
 
Славка Каваева
 
Георги Каваев
 
Филип Каваев
(1904 — 1974)
 
Коста Каваев
 
Никола Каваев
 
Владимир Каваев
(1880 — 1931)
 
Елена Каваева
(1893 — 1983)
 
 

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 656. (на македонска литературна норма)
  2. Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 133.
  3. а б в г д Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 81.
  4. а б в г д е ж з Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 82.
  5. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 152.
  6. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 154.
  7. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония - 1941 г. София, Македонска научен институт, 1995. с. 106.
  8. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 487.
  9. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 488.
  10. Современост: литература, уметност, општествени прашаниja, том 21, Кочо Рацин, 1971, стр. 499.
  11. Милев, Александър. Гръцките жития на Климент Охридски. София, Издателство на Българската академия на науките, 1966. с. 21.
  12. Историјат // Македонско научно друштво - Битола. Посетен на 19 февруари 2013 г. (на македонска литературна норма)