Димитър Станишев (Галичник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Станишев.

Димитър Станишев
български предприемач

Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Подпис Dimitar Manov Stanishev Signature.png

Димитър Минов Станишев е български предприемач от Македония, занимавал се активно с благотворителност.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Станишев е роден на 9 март 1861 година в Галичник, тогава в Османската империя, в семейството на търговеца Мино Станишев (1834 - 1916). Получава основното си образование в Галичник, а след това учи при чичо си митрополит Партений Нишавски. През 1877-1878 година е в окупирания от сръбски войски Трън, където се противопоставя на опитите за сърбизация на местното население, поради което многократно е арестуван.[1] През 1885 година взима участие в Сръбско-българската война с трета чета на софийското опълчение, като в Пирот е бил назначен за помощник полицмейстер.

Работи като чиновник в Министерството на благоустройството. Дарява родната си къща на българската управа в Галичник между 1915-1918 година по време на Първата световна война. През 1931 година подарява триетажната си къща в София на Министерство на просветата и образува дарителски фонд за деца бежанци от Македония и Западните покрайнини, заради което е награден с „Българска признателност за човеколюбие“, III степен, лично от Цар Борис III. Избран е за почетен председател от Галичко-реканското благотворително братство. През 1932 година дарява 15 000 лева за посмъртната каса на Илинденската организация, която подпомага бивши революционери, изпаднали в нищета. Съпругата му Луиза Станишева се занимава активно с благотворителност.[2]

Умира на 26 септември 1936 година и е погребан с почести от македонската емиграция.[3][4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Книга за мияците (Историко-географски очерк)", София, 1941, с. 124.
  2. „Илюстрация Илинден“, 1932 г., София, бр. 2, стр. 5-6.
  3. Илюстрация Илинден, 1936, бр.78, стр. 12-13.
  4. Парцел 3. // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония