Димитър Тилков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Тилков
български езиковед
Роден
Починал
1981 г. (48 г.)

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Лингвистика
Образование Софийски държавен университет
Учил при Жорж Страка
Работил в Софийски университет
Награди Димитровска награда (посмъртно)

Димитър Стоев Тилков е български учен, езиковед от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Мелник на 2 юни 1933 г. в семейство на бежанци от Егейска Македония. Завършва гимназия в Сандански[1] през 1951 г., а през 1955 г. завършва българска филология в Софийския държавен университет.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Работи като учител в гимназия и директор в Гоце Делчев до 1958 г. Работи като учител в София от 1958 до 1961 г. Тилков става преподавател по български език за чужденци към катедрата по български език в Софийския университет в 1961 г. Лектор е по български език в университета в Страсбург от 1963 до 1967 г. В Страсбург специализира експериментална фонетика при Жорж Страка, под чието ръководство защитава дисертация за държавен докторат през 1968 г., озаглавена „La vocalisme bulgare“. В същата 1968 година ВАК присъжда на Тилков степен доктор на филологическите науки и той започва работа като научен сътрудник в Института за български език (ИБЕ) при БАН. Работи като гост професор и ръководител на Фонетичния институт в Гренобълския университет от 1970 до 1972 г. Във връзка с установяването на книжовен език в Мали, който да е създаден на основата на местните диалекти, Тилков работи като експерт по образованието в Мали през 1973 г. След това се хабилитира като старши научен сътрудник II степен през 1980 г. В същата година се връща в Софийския университет, където води лекции в катедрата по български език по експериментална фонетика, българска фонетика и общи проблеми на фонетиката. През това време, от 1970 до 1981 г., е ръководител на лабораторията по фонетика и фонология при ИБЕ и Факултета по славянски филологии, а от 1973 до 1974 г. е заместник-директор на Летния семинар за чуждестранни българисти и слависти. Тилков също така е член на Парижкото и на Европейското лингвистично дружество. Умира в София на 18 октомври 1981 г.[2][3]

Носител е посмъртно на Димитровска награда.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Трудовете на Тилков са в областта на българската, общата и експерименталната фонетика, на диалектологията, фонологията, езиковата култура, акцентологията и езиковото строителство. Сред по-значимите му трудове са:[2]

  • „Кратка практическа фонетика на българския език: за студенти-чужденци“ (София, Наука и изкуство, 1962)
  • „Гласната ы в говора на с. Тихомир, Кърджалийско“ (1962)
  • „Остатъци от старо-българското относително местоимение иже в говора на с. Тихомир, Кърджалийско“ (1963)
  • „Към въпроса за типологията на родопското акане“ (1964)
  • „Вокалната фонемна система на българския книжовен език“ (1966)
  • „Онагледяване на материала по български език“ (София, 1966, съвместно с Тодор Бояджиев)
  • „Акустична характеристика на гласните в българския книжовен език“ (1968)
  • „Акустичният ефект от палатализиращото въздействие на гласните е и и върху съгласните г, к, х в българския език“ (1970)
  • „Сонорните съгласни в книжовния български език“ (1970)
  • „La vocalisme bulgare“, Paris (1970)
  • „Някои наблюдения върху интензитета на ударените и неударените гласни“ (1971)
  • „Изследване върху акустичния състав на съгласните в българския книжовен език“ (1972)
  • „Функциониране на фонемата в книжовния български език“ (1974)
  • „Българска фонетика“ (София, 1981, съвместно с Тодор Бояджиев)
  • „Изследвания върху българския език“ (София, Народна просвета, 1983)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Съпоставително езикознание, Том 10, Софийски университет, 1985, стр. 47.
  2. а б Куцаров, Иван. Славяните и славянската филология: очерк по история на славистиката и българистиката от втората половина на ХIХ до началото на ХХI век, Пловдивско университетско издателство, 2002, стр. 130.
  3. Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999, стр.328.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония