Теофил Попвасилев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теофил Попвасилев
български духовник
Роден
1824 г.
Починал
1902 г. (78 г.)

Теофил Николов Попвасилев е български духовник и революционер от Възраждането.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Теофил Попвасилев е роден в 1824 година в разложкото село Белица. Брат е на Георги Бельов. Учи при баща си и при чичо си Илия Попов, в Рилския манастир и в Пловдив. Работи като учител в родното си село.[1] В 1859 година става свещеник и служи в църквата „Свети Георги“. Участва в подготовката на въстание в 1876 година. При разкриването на революционните комитети в Разлога, е арестуван. Успява да се освободи чрез откуп. Баща е на Лука Поптеофилов и дядо на Георги Николов и Теофил Николов – всички дейци на ВМОРО.[2]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
поп Васил
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Попвасилев
 
 
Илия Попов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Бельов
(1832 — 1888)
 
Теофил Попвасилев
(1824 — 1902)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Поптеофилов
 
Лука Поптеофилов
(1865 — 1911)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Николов
(1883 — 1916)
 
Теофил Николов
(1882 — 1940)
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 135.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 136.
     Портал „Македония“         Портал „Македония