Направо към съдържанието

Лука Поптеофилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лука Поптеофилов
български революционер
Роден
1865 г.
Починал
юни 1911 г. (46 г.)

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Лука Поптеофилов в Общомедия

Лука Поптеофилов Николов Мелийчин с псевдоним Горов[1] (изписване до 1945 година: Лука попъ Теофиловъ) е български просветен деец и революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3]

Учители в Банско. Лука Поптеофилов е в средата, Радон Тодев горе, над него.

Лука Поптеофилов е роден в 1865 година в разложкото село Белица, което тогава е в Османската империя. Баща му свещеник Теофил Попвасилев се занимава с революционна дейност и поддържа връзки с Васил Левски и Тодор Каблешков,[3] брат му Никола Поптеофилов е участник в Кресненско-Разложкото въстание, а племенниците му Георги Николов и Теофил Николов също са дейци на ВМОРО.[2]

Завършва основно образование в Белица, втори гимназиален клас в София,[3] а в 1887 година завършва с втория випуск на Солунската българска мъжка гимназия.[3][4] В 1885 година с Константин Саев създават просветителския кръжок „Зора“ в Белица.[2]

След завършването си, в 1887 година става учител и директор на Сярското българско четвъртокласно училище, където въвежда нови методи на преподаване. На следата 1888 година екзархията го праща като директор на Банското българско училище. В Банско развива дейност срещу неправославните религиозни пропаганди. Заподозрян от османските власти, Поптеофилов напуска Банско и преподава в българското училище в Мелник, а в 1896 - 1897 година учителства в Неврокоп.[2][3]

Става член на ВМОРО, пръв в Разлога, и във всички населени местта, където преподава участва в дейността на местните революционни комитети, като често ги председателства.[3] Подпомага усилията на Гоце Делчев за масовизиране на ВМОРО.[2] В 1896/1897 година, когато Делчев е учител в Банско, двамата начертават план за развитие на организацията в Разложко, Неврокопско и Горноджумайско. Многократно е арестуван и изтезаван, като два пъти лежи по девет месеца в затвора Еди куле, Солун.[5] Установява се в Свободна България.[3]

В 1902 - 1903 година е консултант на Задграничното представителство в София. В 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание организира снабдяването на четите в Рила с оръжие и боеприпаси.[2][3] След въстанието е делегат по настаняването на бежанците във Варна и поема издръжката на своето семейство, както и на тези на братята му и сестрите му, избягали от опожарената Белица.[3]

След дадената амнистия, в 1904 година става учител в Костурското българско училище. Турската полиция обаче не му позволява да преподава в Костур и той е принуден да се върне в Княжеството и преподава в Орхание и Созопол.[2] Загива при нещастен случай в Созопол през юни 1911 година[5] или на 20 октомври 1912 година.[3][6]

Писмо на Лука Поптеофилов до Иван Бележков
 
 
 
 
 
поп Васил
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Попвасилев
 
 
Илия Попов
(1790 — 1862)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Бельов
(1832 — 1918)
 
Теофил Попвасилев
(1824 — 1902)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Поптеофилов
(1855 — 1918)
 
Лука Поптеофилов
(1865 — 1911)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Николов
(1883 — 1916)
 
Теофил Николов
(1882 — 1940)
 
 
 
 
 
  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 29, 63.
  2. а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 142.
  3. а б в г д е ж з и к Томовъ, Лазаръ. Лука попъ Теофиловъ (Мелийчинъ) // Илюстрация Илиндень 4 (8 (38). София, Издание на Илинденската Организация, Мартъ 1932. с. 8.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
  5. а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 138.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 388-389.