Лука Поптеофилов
| Лука Поптеофилов | |
| български революционер | |
 Фото Пол Зепджи | |
| Роден |
1865 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Лука Поптеофилов в Общомедия | |
Лука Поптеофилов Николов Мелийчин с псевдоними Милчин[1] и Горов[2] (изписване до 1945 година: Лука попъ Теофиловъ) е български просветен деец и революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3][4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Лука Поптеофилов е роден в 1865 година в разложкото село Белица, което тогава е в Османската империя. Баща му свещеник Теофил Попвасилев се занимава с революционна дейност и поддържа връзки с Васил Левски и Тодор Каблешков,[4] брат му Никола Поптеофилов е участник в Кресненско-Разложкото въстание, а племенниците му Георги Николов и Теофил Николов също са дейци на ВМОРО.[3]
Завършва основно образование в Белица, втори гимназиален клас в София,[4] а в 1887 година завършва с втория випуск на Солунската българска мъжка гимназия.[4][5] В 1885 година с Константин Саев създават просветителския кръжок „Зора“ в Белица.[3]
След завършването си, в 1887 година става учител и директор на Сярското българско четвъртокласно училище, където въвежда нови методи на преподаване. На следата 1888 година екзархията го праща като директор на Банското българско училище. В Банско развива дейност срещу неправославните религиозни пропаганди. Заподозрян от османските власти, Поптеофилов напуска Банско и преподава в българското училище в Мелник, а в 1896 - 1897 година учителства в Неврокоп.[3][4]
Става член на ВМОРО, пръв в Разлога, и във всички населени местта, където преподава участва в дейността на местните революционни комитети, като често ги председателства.[4] Подпомага усилията на Гоце Делчев за масовизиране на ВМОРО.[3] В 1896/1897 година, когато Делчев е учител в Банско, двамата начертават план за развитие на организацията в Разложко, Неврокопско и Горноджумайско. Многократно е арестуван и изтезаван, като два пъти лежи по девет месеца в затвора Еди куле, Солун.[6] Установява се в Свободна България.[4]
В 1902 - 1903 година е консултант на Задграничното представителство в София. В 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание организира снабдяването на четите в Рила с оръжие и боеприпаси.[3][4] След въстанието е делегат по настаняването на бежанците във Варна и поема издръжката на своето семейство, както и на тези на братята му и сестрите му, избягали от опожарената Белица.[4]
След дадената амнистия, в 1904 година става учител в Костурското българско училище. Турската полиция обаче не му позволява да преподава в Костур и той е принуден да се върне в Княжеството и преподава в Орхание и Созопол.[3] Загива при нещастен случай в Созопол през юни 1911 година[6] или на 20 октомври 1912 година.[4][7]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| поп Васил | |||||||||||||||||||||||||
| Никола Попвасилев | Илия Попов (1790 — 1862) | ||||||||||||||||||||||||
| Георги Бельов (1832 — 1918) | Теофил Попвасилев (1824 — 1902) | ||||||||||||||||||||||||
| Никола Поптеофилов (1855 — 1918) | Лука Поптеофилов (1865 — 1911) | ||||||||||||||||||||||||
| Георги Николов (1883 — 1916) | Теофил Николов (1882 — 1940) | ||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 88.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 29, 63.
- 1 2 3 4 5 6 7 Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 142.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Томовъ, Лазаръ. Лука попъ Теофиловъ (Мелийчинъ) // Илюстрация Илиндень 4 (8 (38). София, Издание на Илинденската Организация, Мартъ 1932. с. 8.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
- 1 2 Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 138.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 388 – 389.
