Лука Поптеофилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лука Поптеофилов
български революционер

Роден
Починал
юни 1911 г. (46 г.)

Образование Солунска българска мъжка гимназия
Лука Поптеофилов в Общомедия

Лука Поптеофилов Николов – Мелийчин, с псевдоним Горов[1], е български просветен деец и революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учители в Банско. Лука Поптеофилов е в средата, Радон Тодев горе, над него.

Лука Поптеофилов е роден през 1865 година в разложкото село Белица, което тогава е в Османската империя. Баща му свещеник Теофил Попвасилев поддържа връзки с Васил Левски[3], брат му Никола Поптеофилов е участник в Кресненско-Разложкото въстание, а племенниците му Георги Николов и Теофил Николов също са дейци на ВМОРО.[2]

В 1885 година с Константин Саев създават просветителския кръжок „Зора“ в Белица.[2] Учи 2 години в софийска гимназия, а през 1887 година завършва с втория випуск на Солунската българска мъжка гимназия.[4] Става член на ВМОРО и последователно преподава в много градове и е деец на местните революционни комитети. В 1887 година става учител и директор на Серското българско четвъртокласно училище, където въвежда нови методи на преподаване. На следата 1888 година екзархията го праща като директор на Банското българско училище. В Банско развива дейност срещу неправославните религиозни пропаганди. Заподозрян от османските власти, Поптеофилов напуска Банско и започва да преподава в Мелник, а в 1896 - 1897 година учителства в Неврокоп.[2]

Подпомага усилията на Гоце Делчев за масовизиране на ВМОРО.[2] Във 1902 - 1903 година е консултант на Задграничното представителство в София. В 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание организира снабдяването на четите в Рила с оръжие и боеприпаси.[2]

В 1904 година става учител в Костурското българско училище, а по-късно емигрира в България и преподава в Орхание и Созопол.[2]

Многократно е арестуван и изтезаван, като два пъти лежи по девет месеца в затвора Еди куле, Солун. Загива при нещастен случай през юни 1911 година в Созопол.[5]

Писмо на Лука Поптеофилов до Иван Бележков

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
поп Васил
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Попвасилев
 
 
Илия Попов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Бельов
(1832 — 1888)
 
Теофил Попвасилев
(1824 — 1902)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Поптеофилов
 
Лука Поптеофилов
(1865 — 1911)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Николов
(1883 — 1916)
 
Теофил Николов
(1882 — 1940)
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.29, 63
  2. а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 142.
  3. Илюстрация Илинден, 1932, бр.38, стр. 8-9.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 138
     Портал „Македония“         Портал „Македония