Радон Тодев
| Радон Тодев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1869 г.
|
|---|---|
| Починал | 4 октомври 1903 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Радон Тодев в Общомедия | |
Радон Георгиев Тодев е български революционер, разложки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1872 година в Банско, тогава в Османската империя. Принадлежи към големия бански род Тодеви. Учи в родното си село и в Солунската българска мъжка гимназия, където завършва IV клас. Връща се в Банско и работи като учител. Става член на ВМОРО. Избран е за секретар на Разложкия окръжен комитет на организацията. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета.[2][1]
На 4 октомври (22 септември стар стил) 1903 година заедно с четата си от 70 души води сражение с османски войски, като прикрива и охранява изтеглянето на местното християнско население от подпалените разложки села. Ден преди това в църквата „Света Троица“ в Банско поп Стойко живи опява четницитe, защото знаели, че отиват на сигурна смърт. Над местността Света Богородица в Годлевския балкан четата влиза в бой с 600 души тежковъоръжен аскер (редовна войска) и над 1000 души башибозук. След петчасово ожесточено сражение четниците постепенно са обкръжени, нямат вода и боеприпасите привършват. Но никой не приема предложението на турския командир, албайбаши (полковник) Мустафа Селим Хаджиоглу да се предадат, макар че той им гарантира безопасно изтегляне, запазване на оръжията и на знамето. Когато патроните им свършват, Тодев и хората му водят ръкопашен бой до последния човек, загива цялата чета,[3][1] а жертвите за аскера са 119 души. Практически цялото цивилно население, което охраняват, успява да стигне и пресече българската граница.[4][5][6] Местността Света Богородица получава името Радонова позиция,[7][1] а сражението е възпято в народна песни.[1]
| Загинали четници | ||
|---|---|---|
| Име | Родно място | Години |
| 1. Радон Тодев | Банско | 34 |
| 2. Иван Дъскарев | Банско | |
| 3. Тодор (Тоше) Кърлев | Банско | 23 |
| 4. Георги (Георче) Везелов | Банско | 28 |
| 5. Тодор (Тоше) Топорилов | Банско | 21 |
| 6. Иван (Йонко) Говедарев | Банско | 27 |
| 7. Георги (Георче) Скабрин | Банско | 22 |
| 8. Иван (Йонко) Баряков | Банско | 22 |
| 9. Георги (Георче) Бърдарев | Банско | 25 |
| 10. Иван Витанов | Банско | |
| 11. Илия Мехомийски | Банско | 22 |
| 12. Костадин Доюв | Банско | 22 |
| 13. Марко Зехтинджиев | Банско | 21 |
| 14. Христо Мутафчиев | Банско | |
| 15. Иван Пидов | Банско | |
| 16. Костадин Кочуков | Банско | |
| 17. Васил Драгосинов | Банско | |
| 18. Лазар Тренчев | Банско | |
| 19. Иван Гемков | Банско | 29 |
| 20. Атанас Дворнов | Банско | |
| 21. Лазар (Ланко) Иляничин | Банско | 35 |
| 22. Георги Керанджиев | Банско | |
| 23. Минчо Кюркчиев | Банско | 28 |
| 24. Петър Попов | Годлево | |
| 25. Тома Дамянов | Годлево | |
| 26. Димитър Бенгьов | Годлево | |
| 27. Янаки Абаджиев | Годлево[8][9] | |
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Радон Тодев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Лазар Тодев (около 1785 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Гинда Димитрова Молерова | Никола Тодев (1818 – 1908) | Благо Тодев (1820 – 1862) | Парашкева Тодева | Костадин Димитров Сирлещов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Лазар Тодев (1853 – 1898) | Иван Тодев | Георги Тодев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Тодев (1873 – 1952) | Мария Тодева (1886 – 1969) | Благой Тодев (1868 – 1937) | Борис Тодев (1877 – 1905) | Асен Тодев (1882 – 1935) | Радон Тодев (1869 – 1903) | Лазар Тодев | Манда Тодева | Никола Пандев (четник на Сандански) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Здравка Воденичарова (1912 – 2004) | Илия Воденичаров (1907 – 1960) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Пирин Воденичаров (1937 – 1992) | Румен Воденичаров (р. 1938) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Песен за Радон Тодев[неработеща препратка]
- Прангов, Благо. Позицията на безсмъртието, в: Свобода и отечество. Статии, документи, очерци, литературни материали за Пиринския край. София, Издателство на Отечествения фронт, 1972. с. 358 – 361.
- "Радон Г. Тодев", възпоменателна статия на Димитър Молеров за Тодев и четата му, публикувана в сп. "Македония. Месечно илюстровано популярно списание", кн. X, год. 1, декември 1903 година
- "Радон Георгиев Тодев", спомен на Лазар Томов за Радон Тодев, публикуван в списание "Илюстрация Илинден", год.2, книга 7(17), 1929 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 331.
- ↑ Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996.
- ↑ Троански, Х, „Кажи кога да умра“, София, 2007, Работилница за книжнина – Васил Станилов, ISBN 978-954-8248-59-4, стр. 15
- ↑ Кьосев, Дино; Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“. стр.133.
- ↑ Македонски научен институт
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 167.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 466.
- ↑ сп. „Македония“, бр. 10, януари 1904 г., стр. 13. Споменат е и Йонко Гърбев на 30 години.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 104.
