Радон Тодев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Радон Тодев
български революционер и учител

Роден
Починал
Радон Тодев в Общомедия

Радон Георгиев Тодев е български революционер, разложки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Радон Тодев (36-и в третата колона).

Роден е в 1872 година в Банско, тогава в Османската империя. Принадлежи към големия бански род Тодеви. Учи в родното си село и в Солунската българска мъжка гимназия, където завършва IV клас. Връща се в Банско и работи като учител. Става член на ВМОРО. Избран е за секретар на Разложкия окръжен комитет на организацията. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета.[1]

На 4 октомври (22 септември стар стил) 1903 година заедно с четата си от 70 човека води сражение с османски войски, като прикрива и охранява изтеглянето на местното християнско население от подпалените разложки села. Ден преди това в църквата „Св. Троица“ в Банско поп Стойко живи ги опява, защото момчетата знаели, че отиват на сигурна смърт. Над местността „Света Богородица“ в Годлевския балкан четата влиза в бой с 600 души тежковъоръжен аскер (редовна войска) и над 1,000 души башибозук. След петчасово ожесточено сражение четниците постепенно са обкръжени, нямат вода и боеприпасите привършват. Но никой не приема предложението на турския командир, албайбаши (полковник) Мустафа Селим Хаджиоглу да се предадат, макар че той им гарантира безопасно изтегляне, запазване на оръжията и на знамето. Когато патроните им свършват, Тодев и хората му водят ръкопашен бой до последния човек, загива цялата чета,[2] а жертвите за аскера са 119 души. Практически цялото цивилно население, което охраняват, успява да стигне и пресече българската граница.[3][4][5]

Учители в Банско. Лука Поптеофилов е в средата, а Радон Тодев е горе, над него
Младежката организация в Банско полага венци на гроба на Тодев през октомври 1926 г. Вестник „Македония“, I (15). 27 октомври 1926. с. 1.


Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар Тодев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гинда Димитрова Молерова
 
Никола Тодев
(1818 — 1908)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Благо Тодев
(1820 — 1962)
 
 
 
 
Парашкева Тодева
 
Костадин Димитров Сирлещов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар Тодев
(1853 — 1898)
 
 
 
 
 
 
 
Иван Тодев
 
 
 
 
 
 
 
Георги Тодев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Тодев
(1873 — 1952)
 
Мария Тодева
(1886 — 1969)
 
Благой Тодев
(1868 — 1937)
 
Борис Тодев
(1877 — 1905)
 
Асен Тодев
(1882 — 1935)
 
Радон Тодев
(1869 — 1903)
 
Манда Тодева
 
Никола Пандев
(четник на Яне Сандански)
 
 


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф.Марин Дринов“, София, 1996.
  2. Троански, Х, „Кажи кога да умра“, София, 2007, Работилница за книжнина – Васил Станилов, ISBN 978-954-8248-59-4, стр. 15
  3. Кьосев, Дино; Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“. стр.133.
  4. Македонски научен институт
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 167.
  6. сп. „Македония“, бр. 10, януари 1904 г., стр. 13. Споменат е и Йонко Гърбев на 30 години.
  7. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 104.
     Портал „Македония“         Портал „Македония