Илия Попов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илия Попов
български духовник
Роден
1790 г.
Починал
1862 г. (72 г.)

Илия Попов, известен като Дели Папаз, е български просветен и църковен деец, възрожденец.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Попов е роден около 1790 година в разложкото село Белица, което тогава е в Османската империя. Чичо е на Теофил Попвасилев и на Георги Бельов. Попов става свещеник и е виден белишки общественик, който ръководи борбата за самостоятелна българска църква. Служи само на български език и заради това влиза в остър конфликт със самоковския владика. По инициатива на Илия Попов в 1835 година е построена църквата „Свети Георги“ и е отворено килийно училище в Белица.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
поп Васил
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Попвасилев
 
 
Илия Попов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Бельов
(1832 — 1888)
 
Теофил Попвасилев
(1824 — 1902)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Поптеофилов
 
Лука Поптеофилов
(1865 — 1911)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Николов
(1883 — 1916)
 
Теофил Николов
(1882 — 1940)
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 139.
     Портал „Македония“         Портал „Македония