Борис Проевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борис Проевски
български революционер

Роден
Починал
30 януари 1961 г. (81 г.)
Борис Проевски в Общомедия

Борис Ташков Проевски е български лекар и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борис Проевски е роден на 1 февруари 1879 година в ресенското село Янковец, тогава в Османската империя. В 1899 година завършва с третия випуск класическия отдел на Солунската българска мъжка гимназия,[2] след което до 1908 година преподава в Ресен и успоредно с това е секретар на Ресенския околийски комитет на ВМОРО. През Илинденско-Преображенското въстание е четник при Славейко Арсов и Спиро Олчев, а след потушаването му повторно учителства. Преподава в Охрид.[3][1]

Грамота за награждаване на македоно-одринския опълченец Борис Проевски със сребърен кръст с мечове на ордена „Свети Александър“.

През 1909 година заминава за Одеса, където следва медицина в Новоросийския университет в Одеса, Русия. Прекъсва учението си при обявяването на Балканската война и се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение като служи като лекар в лазарета на МОО и в 14 воденска дружина.[4][1]

След войните се връща в Одеса и завършва образованието си. През Първата световна война служи като лекар в 64 пехотен полк на 11 дивизия.[1] Награден е от Фердинанд I с орден „Свети Александър“ със сребърен кръст и мечове.

След войната се установява в Горна Джумая, където работи като лекар. Проевски е сред основателите на Македоно-одринското опълченско дружество, председател на Дружеството за защита на децата, на Ловното дружество и подпредседател на горноджумайското читалище. След убийството на Александър Протогеров се обявява против крилото на Иван Михайлов, осъден е на смърт и е пребит и осакатен от негови привърженици пред дома му.[1]

Борис Проевски умира на 30 януари 1961 година в Благоевград.[5] Личните му архиви се съхраняват в „Държавен архив - Благоевград“[6]. На негово име е кръстена улица в Благоевград.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 159.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 115.
  3. Петър Карчев, През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 21. ISBN 954321056X
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 586.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 141.
  6. Фондове на ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ 'ДЪРЖАВЕН АРХИВ' - Благоевград
     Портал „Македония“         Портал „Македония