Борис Проевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Проевски
български революционер

Роден
Починал

Образование Одески национален университет
Борис Проевски в Общомедия

Борис Ташков Проевски (Пройовски) е български лекар и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борис Проевски е роден на 1 февруари 1879 година в ресенското село Янковец, тогава в Османската империя. В 1899 година завършва с третия випуск класическия отдел на Солунската българска мъжка гимназия,[2] след което до 1908 година преподава в Ресен и успоредно с това е секретар на Ресенския околийски комитет на ВМОРО. През Илинденско-Преображенското въстание е четник при Славейко Арсов и Спиро Олчев, а след потушаването му повторно учителства. Преподава в Охрид.[3][1]

През 1909 година заминава за Одеса, където следва медицина в Новоросийския университет в Одеса, Русия. Прекъсва учението си при обявяването на Балканската война и се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение като служи като лекар в лазарета на МОО и в 14 воденска дружина.[4][1]

След войните се връща в Одеса и завършва образованието си. През Първата световна война служи като лекар в 64 пехотен полк на 11 дивизия.[1] Награден е от Фердинанд I с орден „Свети Александър“ със сребърен кръст и мечове. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с орден „За военна заслуга“.[5]През 1919 г. е уволнен от служба.[6]

След войната се установява в Горна Джумая, където работи като лекар. Проевски е сред основателите на Македоно-одринското опълченско дружество, председател на Дружеството за защита на децата, на Ловното дружество и подпредседател на горноджумайското читалище. След убийството на Александър Протогеров се обявява против крилото на Иван Михайлов, осъден е на смърт и е пребит и осакатен от негови привърженици пред дома му.[1]

Борис Проевски умира на 30 януари 1961 година в Благоевград.[7] Личните му архиви се съхраняват в „Държавен архив - Благоевград“[8]. На негово име е кръстена улица в Благоевград.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 159.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 115.
  3. Петър Карчев, През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 21. ISBN 954321056X
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 586.
  5. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 94
  6. Руменин, стр. 314
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 141.
  8. Фондове на ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ 'ДЪРЖАВЕН АРХИВ' - Благоевград
     Портал „Македония“         Портал „Македония