Борис Проевски
Борис Проевски | |
---|---|
български революционер | |
![]() |
|
|
|
Роден | |
Починал | |
|
|
Образование | Одески национален университет |
Борис Проевски в Общомедия |
Борис Ташков Проевски (Пройовски) е български лекар и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Борис Проевски е роден на 1 февруари 1879 година в ресенското село Янковец, тогава в Османската империя. В 1899 година завършва с третия випуск класическия отдел на Солунската българска мъжка гимназия,[2] след което до 1908 година преподава в Ресен и успоредно с това е секретар на Ресенския околийски комитет на ВМОРО. През Илинденско-Преображенското въстание е четник при Славейко Арсов и Спиро Олчев, а след потушаването му повторно учителства. Преподава в Охрид.[3][1]
През 1909 година заминава за Одеса, където следва медицина в Новоросийския университет в Одеса, Русия. Прекъсва учението си при обявяването на Балканската война и се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение като служи като лекар в лазарета на МОО и в 14 воденска дружина.[4][1]
След войните се връща в Одеса и завършва образованието си. През Първата световна война служи като лекар в 64 пехотен полк на 11 дивизия.[1] Награден е от Фердинанд I с орден „Свети Александър“ със сребърен кръст и мечове. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с орден „За военна заслуга“.[5]През 1919 г. е уволнен от служба.[6]
След войната се установява в Горна Джумая, където работи като лекар. Проевски е сред основателите на Македоно-одринското опълченско дружество, председател на Дружеството за защита на децата, на Ловното дружество и подпредседател на горноджумайското читалище. След убийството на Александър Протогеров се обявява против крилото на Иван Михайлов, осъден е на смърт и е пребит и осакатен от негови привърженици пред дома му.[1]
Борис Проевски умира на 30 януари 1961 година в Благоевград.[7] Личните му архиви се съхраняват в „Държавен архив - Благоевград“[8]. На негово име е кръстена улица в Благоевград.
Грамота за награждаване на македоно-одринския опълченец Борис Проевски със сребърен кръст с мечове на ордена „Свети Александър“
Свидетелство, подписано от министър Теодоси Даскалов, на д-р Борис Проевски за награждаването му с възпоменателен медал за участие в Балканските войни, 20 март 1939 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 159.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 115.
- ↑ Петър Карчев, През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 21. ISBN 954321056X
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 586.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 94
- ↑ Руменин, стр. 314
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 141.
- ↑ Фондове на ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ 'ДЪРЖАВЕН АРХИВ' - Благоевград
- Дейци на ВМОРО
- Български революционери от Македония
- Български лекари от Македония
- Трети випуск на класическия отдел на Солунската българска мъжка гимназия
- Македоно-одрински опълченци
- Български военни дейци от Първата световна война
- Протогеровисти
- Хора от община Ресен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Възпитаници на Одеския национален университет
- Починали в Благоевград
- Български военни лекари
- Български просветни дейци от Македония
- Български подпоручици
- Български офицери от Македония
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Български имигранти от Македония в Благоевград