Валентин Дишев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Валентин Дишев
Роден 7 май 1962 г. (56 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, есе, фотография, изобразително изкуство, хуманитаристика
Награди „Иван Николов“ (2011, 2013, 2017, номинация)
„Христо Г. Данов“ (2013, награда)
„Христо Фотев“ (2014, 2016 номинация в "разширена листа")
„Христо Г. Данов“ (2015, номинация)
НЛК „Биньо Иванов“ (2008, 2016 - специална награда за цялостно творчество)
„Христо Г. Данов“ (2017, номинация)
„Иван Николов“ (2017, награда)

Валентин Дишев е български поет, издател, визуален артист, преподавател по рефлексивна хуманитаристика и журналист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Валентин Дишев е роден на 7 май 1962 г. в Благоевград. Завършва Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Философия“ (1982-1987). Специализант и докторант по философия в СУ „Климент Охридски“ (1987-1990).

Един от съоснователите, първи директор и главен редактор на ИК „Критика и хуманизъм“ (1990-1992), до 1994 г. е заместник-главен редактор на едноименното списание, главен редактор на „Годишник на Центъра за критически изследвания и хуманитарно знание“. Хоноруван асистент в катедра „Философия“ при „Философски факултет“ на СУ „Св. Климент Охридски“ и в катедра „Етнология и социология“ на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. От 2002 г. работи като редактор в БНР – Радио Благоевград, а от октомври 2012 г. отново преподава в ПУ „Паисий Хилендарски“ (катедра „Социология и науки за човека“) [1] [2]. От ноември 2017 г. е главен редактор на издателство "Панорама" (при Съюза на преводачите в България).

Има три самостоятелни изложби с фотографии и картини[3] [4] [5] , както и няколко участия в „общи изложби“. [6].

Член на журито на националната Славейкова награда за лирично стихотворение за 2010 г.[7], член на журито на националния литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“ за 2014 г.[8]; член на журито на Националния младежки литературен конкурс "Си искам живота" през 2016 г., и на Национална награда "На слънце време" през 2017 г.[9], постоянен член на Колегията на Национална награда за литература "Памет" и член на журито на наградата в нейните четири издания до 2017 година. [10]

Журналистическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Валентин Дишев е създател и собственик на сайтовете Dictum и Кръстопът, които постепенно се превръщат в едни от влиятелните медии за съвременна българска литература.

Паралелно с работата си по сайтовете Дишев продължава да води свои предавания в БНР - Радио Благоевград. През 2013 г. за „Страници“ - седмично обзорно предаване за събитията в литературата и литературата като събитие - е удостоен с Националната награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура в категория „Представяне на българската книга“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Публикувал е специализираните си текстове в сп. „Социологически преглед“, „Философска панорама“, „Младеж и общество“, „Критика и хуманизъм“, а през 1991 г. есето му „Homo Liber“ е издадено като самостоятелна книга.

Поетичните му текстове са публикувани в списанията "Съвременник", "Море", „Пламък“, „Глоси“, вестниците „Литературен вестник“, „Новият Пулс“, „Антимовски хан“, „Компас“ и много други традиционни и електронни издания.

През 2006-2007 г. публикува „Журналистът“ (междужанров експеримент) и проекта „Четири“, [11] издаден в четири поетични книги: „Квадриги“, „Кап(ища)“, „Квадрати“, „Послесловия“. Следват „RES (или палеонтология на поетическото тяло)“ (2010) [12], „С - малка бяла книга за незаглъхващи перкусии“ (2010 г., в съавторство с Левена Филчева) [13], „Ортелий“ (2011) [14], „Маргьорит (и други регистри)“ (2013) [15] и „Тиха книга“ (2014) [16]. През месец септември 2014 г. трите последни книги са преиздадени в прередактиран и допълнен вариант, вписани в трилогията "Тезей" [17].

Негови текстове са превеждани и публикувани на английски, руски, словенски, сръбски и македонски.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 2008 – Специална награда от II Национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“[18]
  • 2010 – Годишна награда на Академия Liber „За медиен принос в подкрепата за развитието на българската литература“, присъдена за втори път на авторското му предаване за литература по БНР - Радио Благоевград "Страници".[19]
  • 2011 – Номинация за Националната награда за поезия „Иван Николов“ за книгата „Ортелий“ [20],
  • 2013 – Номинация за Националната награда за поетическа книга „Иван Николов“ за книгата „Маргьорит (и други регистри)“[21].
  • 2013 – Национална награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура в раздел „Представяне на българската книга“ за „Страници“ (предаване за литература на БНР – Радио Благоевград)[22]
  • 2014 – Номинация за Национална награда „Христо Фотев“[23] за книгата „Маргьорит (и други регистри)“.
  • 2015 – Номинация за Национална награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура в раздел „Художествена литература“ за трилогията „Тезей“ [24]
  • 2015 – Годишна награда на Академия Liber „За медиен принос в подкрепата за развитието на българската литература“, присъдена за трети път на авторското му предаване за литература по БНР - Радио Благоевград "Страници".[25]
  • 2016 – Номинация за Национална награда „Христо Фотев“[26] за трилогията „Тезей“.
  • 2016 – Специална награда за цялостно творчество от Х Национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“[27]
  • 2017 – Номинация ("разширена листа") за Годишната награда "Ваня Константинова" [28] за „Покрив (и други основания)“.
  • 2017 – Номинация за Национална награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура в раздел „Електронно издаване и нови технологии“ за издателските проекти на „АрсМедия“ – електронните списания за литература "Кръстопът" и DICTUM (единствената личност в историята на наградата, номинирана в три нейни "издания" в три "качества" - на автор на поезия, журналист и издател)[29]
  • 2017 – Номинация за Националната награда за поезия „Иван Николов“ за книгата „И го живея“ [30].
  • 2017 – Национална награда за поезия „Иван Николов“ за книгата „И го живея“ [31].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия

  • Четири. "Арс", 2006-2007. [32]
  • RES (или палеонтология на поетическото тяло). София: Изток-Запад, 2010. [33]
  • „С“ – малка бяла книга за незаглъхващи перкусии, 2010. (в съавторство с Левена Филчева) [34]
  • Ортелий. 2011. [35]
  • Маргьорит (и други регистри), 2013. [36] [37] [38]
  • Тиха книга. 2014. [39]
  • Тезей, трилогия, обединяваща "Тиха книга", "Ортелий" и "Маргьорит (и други регистри)". 2014. [40]
  • Деиксис, диптих, обединяващ "Покрив (и други основания)" ("Жанет 45", 2016) и "И го живея" (Scribens,2016). [41]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Валентин Дишев: Изтънява езикът“, в. „Черноморски фар“ (Бургас), интервю на Милица Саванович, 14 юли 2013.
  2. Стихотворението „Jose“ и биографична справка, „Кръстопът“
  3. Журналистът и писател Валентин Дишев представя изложба и нова книга, bnr.bg.
  4. "Думи и образи" в Арт салона на Радио Благоевград, bnr.bg.
  5. "Думи и образи" в Арт салона на Радио Благоевград, bnr.bg.
  6. "Колегата Валентин Дишев...", bnr.bg.
  7. „Тържествено обявяване и връчване на Славейковите награди за лирично стихотворение за 2010 г.“, в. „Тревненска седмица“, 09.06.2010
  8. „Отличени стихове на Осмия национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“ – Кюстендил 2014“, сайт на читалище „Братство 1869“, 23 май 2014.
  9. [1] „Две национални литературни награди приветстваха своите нови лауреати в Столична библиотека“, "Кръстопът", 16 май, 2017 г.
  10. [2] „Седмото "Слънцестоене" и връчване на Националните литературни награди "Биньо Иванов" и "Памет"“, "Кръстопът", 15 юни, 2017 г.
  11. Ваня Стефанова, рец. за „Четири“: Рунически реален и отсъстващ
  12. Илко Димитров, рец. за „RES (или палеонтология на поетическото тяло)“ в „Литературен вестник“
  13. „Случаят С“ - дискусия за, „С - малка бяла книга за незаглъхващи перкусии“
  14. Приписки към биографията на „Ортелий“, в „Кръстопът“
  15. Георги Каприев: Събиране на белезите, рец. за „Маргьорит (и други регистри)“ във в-к „Култура“
  16. Представяне на „Тиха книга“ от Марин Бодаков във в-к „Култура“
  17. „Тезей“ (трилогията), в „Кръстопът“
  18. „Резултати от конкурса Биньо Иванов 2008“, ХуЛите, 25 май 2008 г.
  19. [3]
  20. Шестима поети ще се борят за наградата „Иван Николов“, ЛиРа, 13.12.2011.
  21. „Националната награда за поезия „Иван Николов“ ще бъде връчена за седми път днес“, в. „Дневник“, 19 декември 2013 г.
  22. „Наградиха Иван Теофилов с наградата „Хр. Г. Данов“, информационна агенция „Стандарт“, 15.06.2013.
  23. [4], „Кръстопът“, списание за литература
  24. „Номинации за Национална награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура, електронно списание за литуратура „Кръстопът“, 09.06.2015.
  25. [5]
  26. [6], „Кръстопът“, списание за литература
  27. „Лауреатите на Х Национален конкурс за поезия „Биньо Иванов“ – Кюстендил 2016“, електронно списание за литература „Кръстопът“, 27.05.2016 г.
  28. [7], „Кръстопът“, списание за литература
  29. „Обявяват носителите на награда "Христо Г. Данов"“, Plovdiv24.bg, 16.06.2017.
  30. Номинации за Национална награда за поезия „Иван Николов“ 2017, "Жанет 45" - новини, 01.12.2017.
  31. Връчиха Националната награда за поезия „Иван Николов“ 2017, "Под моста" - новини, 22.12.2017.
  32. Ваня Стефанова, рец. за „Четири“
  33. Ваня Стефанова, рец. за „RES (или палеонтология на поетическото тяло)“: Пътуването след „Четири“
  34. Представяне на „С“ – малка бяла книга за незаглъхващи перкусии“ в DICTUM и думи на Илко Димитров и проф. Георги Каприев за книгата
  35. Ваня Стефанова, „Картография на новия спарагмос“, рец. в Public Republic, 25 март 2012.
  36. Георги Каприев, „Фрагменти за Маргьорит (и други регистри) на Валентин Дишев“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 16 декември 2013.
  37. Добрина Топалова, „Маргьорит (и други регистри)”, Валентин Дишев: Пределно“, рец. в Открита литература, 16 декември 2013.
  38. „Разговор на Христина Мирчева с Валентин Дишев за неговата последна книга „Маргьорит (и други регистри)“, Диаскоп комикс, 4 юли 2013.
  39. Ваня Стефанова, рец. за „Тиха книга“: Новата „Тиха книга“, в „Кръстопът“, 22.08.2014 г.
  40. „Тезей“, трилогията, в „Кръстопът“
  41. „Деиксис“, диптихът, в „Кръстопът“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония