Константин Попмитов
| Константин Попмитов | |
| български духовник и революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Константин Попмитов е български духовник, свещеноиконом, и революционер, деец на Българското възраждане в Горна Джумая.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Константин Попмитов е роден в Горна Джумая, Османската империя. Член е на Горноджумайската българска община, ктитор на църквата „Въведение Богородично“, и активен участник в борбата за независима българска църква в родния си град. След като освободената за една година Горна Джумая е върната на Османската империя с Берлинския договор в 1879 година, Константин Попмитов влиза в комитета „Единство“ в града и участва в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание. Константин Попмитов развива активна дейност срещу гъркоманията в Македония. През 1890 година при църковна служба вместо името на патриарха, произнася това на екзарха и така обявява преминаването на българската община под върховенството на Екзархията.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 137.
