Христо Нейков (революционер)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за воденския деец на ВМОРО. За софийския художник вижте Христо Нейков.
Христо Нейков
български революционер
Роден
Починал
не по-късно от 1918 г.
Учил вЗагребски университет

Христо Нейков е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Нейков е роден във воденското село Църковяни, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Завършва гръцка прогимназия и овладява добре гръцки език.[1] Влиза във ВМОРО.[2] Заедно с Кирил Пърличев издава във Воден нелегалния революционен вестник „Борец“.[3]

Завършва педагогическия курс при Солунската българска мъжка гимназия и следва педагогия в Загребския университет.[4]

Като учител в Скопие, участващ в революционното движение, събужда подозрения у турската власт, която през октомври 1901 година, въз основа на полицейски рапорт, изпраща искане до българската митрополия да бъде уволнен от учителската длъжност, както и Тодор Паскалев, Никола Янишлиев и Люба Кюпева.[5]

Назначен е за главен български училищен инспектор във Воден.[6] След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Воден.[7]

От 1908 до 1910 година преподава в Солунската българска девическа гимназия.[8]

При избухването на Балканската война на 5 октомври 1912 г., на 7 октомври е арестуван във Воден заедно с Тома Николов и други видни българи – учители и свещеници от града и селата и е затворен в Солун до 22 октомври.[6] Тома Николов го определя като „голям родолюбец и човек с любвеобвилно сърце“.[9] След като Воден е овладян от гръцки части и Янина пада в гръцки ръце, Нейков е екстерниран от гръцката власт в Дойран, който е в българската окупационна зона.[1]

След Междусъюзническата война Нейков участва в опита за уния, направен от Националния съюз през октомври 1913 година.[10]

Нейков умира преди 1918 година.[11]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Николов, Тома. Спомени из моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 346. Посетен на 6 декември 2015.
  2. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 12.
  3. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 386-387.
  4. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 13.
  5. ↑ ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 228, л. 109 гръб - 110.
  6. ↑ а б Николов, Тома. Спомени из моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 333. Посетен на 6 декември 2015.
  7. ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  8. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 154.
  9. ↑ Николов, Тома. Спомени из моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 334. Посетен на 6 декември 2015.
  10. ↑ Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 114.
  11. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Христо_Нейков_(революционер)&oldid=12209508“.