Христо Нейков (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Нейков
български революционер
Роден

Образование Загребски университет

Христо Нейков е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Нейков е роден в град Воден, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Завършва гръцка прогимназия и овладява добре гръцки език.[1] Влиза във ВМОРО.[2] Завършва педагогическия курс при Солунската българска мъжка гимназия и следва педагогия в Загребския университет.[3]

Назначен е за главен български училищен инспектор във Воден.[4] След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Воден.[5]

При избухването на Балканската война на 5 октомври 1912 г., на 7 октомври е арестуван във Воден заедно с Тома Николов и други видни българи – учители и свещеници от града и селата и е затворен в Солун до 22 октомври.[4] Тома Николов го определя като „голям родолюбец и човек с любвеобвилно сърце“.[6] След като Воден е овладян от гръцки части и Янина пада в гръцки ръце, Нейков е екстерниран от гръцката власт в Дойран, който е в българската окупационна зона.[1]

След Междусъюзническата война Нейков участва в опита за уния, направен от Националния съюз през октомври 1913 година.[7]

Нейков умира преди 1918 година.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Николов, Тома. Спомени из моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 346. Посетен на 6 декември 2015.
  2. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 12.
  3. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 13.
  4. а б Николов, Тома. Спомени из моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 333. Посетен на 6 декември 2015.
  5. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  6. Николов, Тома. Спомени из моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 334. Посетен на 6 декември 2015.
  7. Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878-1989). Историческо изследване. София, 2002. с. 114. Посетен на 6 декември 2015.
  8. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 98.
     Портал „Македония“         Портал „Македония