Григор Нушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Григор Нушев
български учител и революционер
Роден
Починал
22 януари 1956 г. (80 г.)

Григор Нушев (Сотиров) Нушев е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Григор Нушев е роден на 16 януари 1876 година в град Воден, днес в Гърция, в семейството на Сотир Нушев Самарджиев от Катраница. Учи в гимназия в Солун между 1897 и 1899 година. В 1899/1900 година преподава в Почеп, а в 1900/1901 година в Горно Родиво, Воденско. В 1900 година влиза във ВМОРО. През 1901/1902 година учи в българското педагогическо училище в Скопие. В 1902/1903 година преподава в Съботско, Воденско. На следната учелна 1903/1904 година е учител в тиквешкото село Ваташа. След това преподава в Постол, Живойно и Петърско (1907 - 1908), Логоварди (1909/1910), Битолско, Света Марина (1910 /1911), Берско, Солун (1911/1912),[1] Узундере (1912),[2][1] Исьорен (1913).[1]

Остава като сръбски учител в присъединената към Сърбия Вардарска Македония и преподава в Барешани (1913/1914), Кърнево (Шумадийско) (1915).[1]

През Първата световна война отново е български учител в Цапари (1915 - 1916), Бистрица (1918 - 1919).[1]

След войната преподава в Югославия Барово (1919 - 1921), Боище и Лопатица (1921 - 1922), Търновци (1923), Кърклино (1924 - 1925), Рамна (1925 - 1926), Кукуречани (1926 - 1930), Граово (Лесковачко) (1930 - 1931), Мачкат (Ужичко) (1931 - 1932), Блажево (Копаоничко) (1933 - 1934), Богданци (1934 - 1936) и Богдинац (Сокобанско) (1936 - 1941).[1]

От 1941 до 1942 година преподава в Казанлък.[1] През 1914 и 1941 година завършва курсове за учители.[1]

Умира през 1956 година в София.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 113.
  2. Неделино отпразнува 100 години светско образование // Смолян днес, 23 октомври 2015. Посетен на 8 януари 2016.
  3. Парцел 13 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.