Барово (община Демир Капия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Барово.

Барово
Барово
— село —
Поглед во Барово.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.3439° с. ш. 22.1406° и. д.
Барово
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Демир Капия
Географска област Витачево
Надм. височина 451 m
Население ? души (2002)
Пощенски код 1437
МПС код VE
Барово в Общомедия

Барово (на македонска литературна норма: Барово) е село в Северна Македония, в община Демир Капия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е планинско, разположено източно от град Демир Капия. До него води път по долината река Бошавица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Барово е българско село в Тиквешка кааза на Османската империя. Църквата „Света Богородица“ е от 1868 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Барево е има 474 жители, от тях 220 християни, 248 българи мохамедани, а 6 са цигани.[2]

Всички християнски жители на Барово са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Барово (Barovo) има 304 българи екзархисти и работи българско училище.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Барово (Barovo) като смесено българо-християнско и българо-мохамеданско (помашко) село.[4]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Барово
Починали в Барово
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Димитров Атанасов, български военен деец, подполковник, загинал през Втората световна война[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Демиркаписка парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
  4. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  5. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 69, ISBN 954-9514-56-0
  6. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 104, л. 34
     Портал „Македония“         Портал „Македония