Бесвица
| Бесвица Бесвица | |
| — село — | |
 | |
  Бесвица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Демир Капия |
| Надм. височина | 265 m |
| Население | 18 души (2002 г.) |
| Пощенски код | 1442 |
| Телефонен код | 043 |
| МПС код | VE |
| Бесвица в Общомедия | |
Бесвица (на македонска литературна норма: Бесвица) е село в Северна Македония, в Община Демир Капия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е планинско, разположено източно от град Демир Капия. До него води път по долината река Бошавица. В селото няма православна църква.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним * Бѣсовишти, който произхожда от фамилното име Бѣсовъ, а то от личното име Бѣско. Така първоначалната форма е Бесовища с изчезване на неудареното о.[2]
В XIX век Бесвица е голямо българско село в Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бесвища е има 1100 жители, от тях 1050 българи мохамедани, 20 българи християни, а 30 са цигани.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Бешевица (Beševica) като българо-мохамеданско (помашко) село.[4]
-
Вековен явор -
Разрушената джамия
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Демиркаписка парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 173.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
| |||||||||||
