Направо към съдържанието

Пърждево

Пърждево
Прждево
— село —
41.42° с. ш. 22.1661° и. д.
Пърждево
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаДемир Капия
Географска областДемир Капия
Надм. височина214 m
Население235 души (2002 г.)
Пощенски код1440
Пърждево в Общомедия

Пърждево (на македонска литературна норма: Прждево) е село в Северна Македония, в община Демир Капия.

Селото е разположено на 10 километра западно от град Демир Капия, в близост до левия бряг на река Вардар.

Афанасий Селишчев свързва етимологията на името с тази на Пърдейци и вижда в него жд от праславянското dj.[1][2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато в Трескавецкия поменик (XVI — XVII век) като Прьждево.[3]

В XIX век Пърждево е смесено село в Тиквешка кааза на Османската империя. Селската църква „Свети Атанасий“ е от 1858 година.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пърждево има 500 жители българи християни, 1200 българи мохамедани и 65 цигани.[5]

Всички християнски жители на Пърждево са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пърждево (Parjdevo) има 560 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[6]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Пръждево (Prždevo) като смесено българо-християнско и българо-мохамеданско (помашко) село.[7]

  1. Селищев, А. Македонские кодики XVI – XVIII веков, София, 1933, стр. 95.
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 173.
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 173.
  4. Демиркаписка парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 19 февруари 2014 г.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
  7. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)