Демир Капия (град)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Демир Капия.
| Демир Капия Демир Капија | |
| — град — | |
  | |
 Поглед на Демир Капия | |
  Демир Капия | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Демир Капия |
| Географска област | Тиквеш |
| Площ | 311,06 km² |
| Надм. височина | 202 m |
| Население | 3275 души (2002) |
| Пощенски код | 1442 |
| Телефонен код | 043 |
| МПС код | KA |
| Демир Капия в Общомедия | |
Демир Капия (старо Баня, на македонска литературна норма: Демир Капија) е град в Северна Македония, център на едноименната община Демир Капия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Градът е разположен на десния бряг на река Вардар на северния вход на едноименния пролом Демир Капия. Проломът продължава на юг по поречието на Вардар около 10 km и свършва до село Удово. В стръмните скали на пролома се намира пещерата Белата вода с внушителната си дължина от 955 m. Със стръмните си и високи склонове височините на пролома привличат катерачи и практикуващи екстремни спортове.
През градчето протича малката река Бошава вливаща се във Вардар. Градчето разполага с железопътна гара на международната железопътна линия от Северна Европа през Скопие за Солун, а източно от града на левия бряг на Вардар е магистралата Е75.
Столичният град Скопие отстои на около 112 km северозападно от Демир Капия, с когото е свързан с автомобилен магистрален път и железопътна линия. Най-близко разположените други градове са Неготино (20 km, северозападно) и Кавадарци (30 km, северозападно), най-близкият граничен контролно-пропускателен пункт е на границата между Северна Македония и Република Гърция при село Богородица, край град Гевгели, на 47 km югоизточно от градчето. По-важен регионален център е град Велес на 60 km северозападно.
Долината на река Вардар е плодородна е времето топло с жарки лета и меки зими.
История[редактиране | редактиране на кода]
Древност и Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
Най-старото споменаване на селище в пролома Демир Капия съществувало около твърдината изградена да пази клисурата, е под името Стене (Stenae), стар римски град. По късно покрай крепостта в клисурата изниква средновековният град Просек. В средните векове градът придобива известност и важност като седалище на българските боляри Добромир Хриз и Стрез, ползващи се със статут на независими владетели. Районът около Просек се откъсва от Византия в края на XII век, по време на въстанието на Асеневци в Търново.
Османците превземат Просек вероятно в 1385 година. Крепостта е разорена, а жителите ѝ – прокудени. В турските документи от XVI век вече се говори за село Демир Капия, разположено ниско в долината на река Вардар северно от височините на стария град Просек. Местното българско население нарича селото Баня, заради разположените тук топли минерални води известни от древни времена.
Нова история[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Демир Капия е малко българско село в Османската империя. Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 - 1822), че Демир капи е населяван от „турци и българи, които са най-невежи“.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Баня (Демир Капу) е населявана от 180 жители българи християни.[2] В началото на XX век Демир Капия е чисто екзархийско село. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Баня има 144 българи екзархисти.[3]
След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. По време на Първата световна война германски войски разкриват в района римски гробове и селище, чието име Богдан Филов установява като Юменион.[4]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Баня (Banja) като българско християнско село.[5]
След катастрофалното Валандовско земетресение (с магнитуд 6.7 по Рихтер) от 7 и 8 март 1931[6] година населението на с. Баня е преместено и настанено покрай железопътната станция Демир Капия. Тука започва нов живот, отворени са няколко търговски и занаятчийски обекти, а после е отворено и училище както и няколко стопански обекта.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Йордан Ив. Бухов от Неготино е български кмет на Демир Капия от 22 август 1941 година до 23 септември 1943 година и отново от 19 ноември 1943 до 29 август 1944 година.[7]
След Втората световна война в Демир Капия са заселени много жители на село Търлис, Драмско, Гърция.[8]
Според преброяването от 2002 година Демир Капия има 3275 жители.
| Националност | Всичко |
| македонци | 3161 |
| албанци | 19 |
| турци | 19 |
| роми | 16 |
| власи | 0 |
| сърби | 34 |
| бошняци | 0 |
| други | 26 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Демир Капия
Васил Темелков, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[11]- Лазо Чифлишки, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[11]
- Починали в Демир Капия
Мице Пашоевски (1943 - 2015), писател и новинар от Република Македония- Панайот Ангелов Амиорков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[12]
- Стоян Стоянов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[13]
- Цончо Йотов Немецов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[14]
Други[редактиране | редактиране на кода]
На Демир Капия е наречена улица в квартал „Надежда I“ в София (Карта).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 239.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104 – 105. (на френски)
- ↑ Петър Хр. Петров (ред.) Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, с. 71.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ „Румяна Главчева: Сеизмолозите в България и Македония са в непрекъсната връзка“. Агенция „Фокус“.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Младеновъ, Пандо. Въ и извънъ Македония. с. 5. Посетен на 15 декември 2013 г. Архив на оригинала от 2013-10-05 в Wayback Machine.
- ↑ Успение на Пресвета Богородица – Демир Капија // Повардарска епархија, 22 септември 2008 г. Посетен на 14 февруари 2014 г.
- ↑ Стратегија за развој на туризмот во Општина Демир Капија 2020-2024. с. 24. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 107.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 187, л. 87
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 18; оп. 1, а.е. 547, л. 69
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 187, л. 102
| |||||||||||
| |||||
