Демир Капия (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Демир Капия)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Демир Капия.



Демир Капия
Демир Капија
— град —
Знаме
      
Герб
Поглед на Демир Капия
Поглед на Демир Капия
North Macedonia relief location map.jpg
41.4114° с. ш. 22.2422° и. д.
Демир Капия
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Демир Капия
Географска област Тиквеш
Площ 311,06 km²
Надм. височина 202 m
Население 3275 души (2002)
Пощенски код 1442
Телефонен код 043
МПС код KA
Демир Капия в Общомедия

Демир Капия (старо Баня, на македонска литературна норма: Демир Капија) е град в Северна Македония, център на едноименната община Демир Капия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен на десния бряг на река Вардар на северния вход на едноименния пролом Демир Капия. Проломът продължава на юг по поречието на Вардар около 10 km и свършва до село Удово. В стръмните скали на пролома се намира пещерата Белата вода с внушителната си дължина от 955 m. Със стръмните си и високи склонове височините на пролома привличат катерачи и практикуващи екстремни спортове.

През градчето протича малката река Бошава вливаща се във Вардар. Градчето разполага с железопътна гара на международната железопътна линия от Северна Европа през Скопие за Солун, а източно от града на левия бряг на Вардар е магистралата Е75.

Столичният град Скопие отстои на около 112 km северозападно от Демир Капия, с когото е свързан с автомобилен магистрален път и железопътна линия. Най-близко разположените други градове са Неготино (20 km, северозападно) и Кавадарци (30 km, северозападно), най-близкият граничен контролно-пропускателен пункт е на границата между Северна Македония и Република Гърция при село Богородица, край град Гевгели, на 47 km югоизточно от градчето. По-важен регионален център е град Велес на 60 km северозападно.

Долината на река Вардар е плодородна е времето топло с жарки лета и меки зими.

История[редактиране | редактиране на кода]

Древност и Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Най-старото споменаване на селище в пролома Демир Капия съществувало около твърдината изградена да пази клисурата, е под името Стене (Stenae), стар римски град. По късно покрай крепостта в клисурата изниква средновековният град Просек. В средните векове градът придобива известност и важност като седалище на българските боляри Добромир Хриз и Стрез, ползващи се със статут на независими владетели. Районът около Просек се откъсва от Византия в края на XII век, по време на въстанието на Асеневци в Търново.

Османците превземат Просек вероятно в 1385 година. Крепостта е разорена, а жителите ѝ – прокудени. В турските документи от XVI век вече се говори за село Демир Капия, разположено ниско в долината на река Вардар северно от височините на стария град Просек. Местното българско население нарича селото Баня, заради разположените тук топли минерални води известни от древни времена.

Нова история[редактиране | редактиране на кода]

„Свети Атанасий“ в 1931 г.

В края на XIX век Демир Капия е малко българско село в Османската империя. Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 - 1822), че Демир капи е населяван от „турци и българи, които са най-невежи“.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Баня (Демир Капу) е населявана от 180 жители българи християни.[2] В началото на XX век Демир Капия е чисто екзархийско село. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Баня има 144 българи екзархисти.[3]

След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. По време на Първата световна война германски войски разкриват в района римски гробове и селище, чието име Богдан Филов установява като Юменион.[4]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Баня (Banja) като българско християнско село.[5]

След катастрофалното Валандовско земетресение (с магнитуд 6.7 по Рихтер) от 7 и 8 март 1931[6] година населението на с. Баня е преместено и настанено покрай железопътната станция Демир Капия. Тука започва нов живот, отворени са няколко търговски и занаятчийски обекти, а после е отворено и училище както и няколко стопански обекта.

След Втората световна война в Демир Капия са заселени много жители на село Търлис, Драмско, Гърция.[7]

Църквата „Успение Богородично“ в Демир Капия, построена в 1937 година.[8][9]

Според преброяването от 2002 година Демир Капия има 3275 жители.

Националност Всичко
македонци 3161
албанци 19
турци 19
роми 16
власи 0
сърби 34
бошняци 0
други 26

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Демир Капия
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Темелков, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазо Чифлишки, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[10]
Починали в Демир Капия
  • Flag of Bulgaria.svg Панайот Ангелов Амиорков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Стоянов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Цончо Йотов Немецов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 239.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104 – 105. (на френски)
  4. Петър Хр. Петров (ред.) Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, с. 71.
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. „Румяна Главчева: Сеизмолозите в България и Македония са в непрекъсната връзка“. Агенция „Фокус“.
  7. Младеновъ, Пандо. Въ и извънъ Македония. с. 5. Посетен на 15 декември 2013 г.
  8. Успение на Пресвета Богородица – Демир Капија. // Повардарска епархија, 22 септември 2008 г. Посетен на 14 февруари 2014 г.
  9. Стратегија за развој на туризмот во Општина Демир Капија 2020-2024. с. 24. (на македонска литературна норма)
  10. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 107.
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 187, л. 87
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 18; оп. 1, а.е. 547, л. 69
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 187, л. 102


     Портал „Македония“         Портал „Македония