Живойно
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разширяване по версията на македонски литературен език. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Живойно Живојно | |
|---|---|
| — село — | |
 Къщи в селото | |
  Живойно | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Новаци |
| Географска област | Нидже |
| Надм. височина | 801 m |
| Население | 214 души (2002) |
| Пощенски код | 7225 |
| МПС код | BT |
| Живойно в Общомедия | |
Живойно (на македонска литературна норма: Живојно) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
География[редактиране | редактиране на кода]
Живойно е разположено в северозападните склонове на планината Нидже югоизточно от град Битоля, на границата между Северна Македония и Гърция.
Селото се дели на три махали: Горна (Пиргановци), Долна (Чанкуловци) и Средна (Поповци).[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
На рида Градище на 1 km югоизточно над селото има остатъци от антично и средновековно селище и крепост.[2]
В XIX век Живойно е село в Леринска кааза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тиволиана (Tivoliana), Мъгленска епархия, живеят 720 гърци.[3] Църквата в селото „Свето Възнесение Господне“ („Свети Спас“) е изградена в 1885 година.[4] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Живойна или Живина има 500 жители, от които 300 българи християни и 200 турци.[6]
В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Живуево има 448 българи екзархисти и работи българско училище.[7]
В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 214 жители, всички македонци.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 214 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Живойно
Иван Андреев, български революционер от ВМОРО, четник на Милан Гюрлуков[10]- Трайко Пирганов, български революционер от ВМОРО, лерински войвода[11]
Панде Петровски (1943 – 2006) – бивш Началник на Генералния щаб на Армията на Северна Македония (2001)-
Рада Видиновска (р. 1944), писателка от Северна Македония и Канада
- Починали в Живойно
- Грозю Грозев Ганчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[12]
- Кунчо Стефанов Кунчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[13]
- Свързани с Живойно
-
Илия Попадийски (1861 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.17, бел. 11. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 17.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 144.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
- ↑ Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 26 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-10-03 в Wayback Machine.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176 – 177. (на френски)
- ↑ Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-11-05
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 170.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 276, л. 76
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 11
| |||||||||||
