Добромири

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Добромири
Добромири
— село —
Изглед на селото
Изглед на селото
North Macedonia relief location map.jpg
41.0694° с. ш. 21.4558° и. д.
Добромири
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Новаци
Географска област Пелагония
Надм. височина 576 m
Население 345 души (2002)
Пощенски код 7211
МПС код BT
Добромири в Общомедия

Добромири (на македонска литературна норма: Добромири) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в западните склонове на Селечката планина на около 15 километра източно от град Битоля.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Добромири е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Никола“ е изградена в 1886 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Добромиръ има 416 жители, всички българи християни.[2]

На 9 юли 1905 година чета на ВМОРО, начело с войводата Трайко Краля, измъчва и убива пет патриаршистки жители на Добровени - Стоян Илиев, Карамфил Николов, Димо Йосифов, Христо Илиев и Трифон,[3] и в селото пристигат гръцките дипломати Филипос Кондогурис и Ламброс Коромилас.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добромири има 216 българи екзархисти.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 345 жители, от тях 344 македонци и един влах.[6]

Националност Всичко
македонци 344
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Добромири

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 26 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-10-03 в Wayback Machine.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  3. Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia, Constantinople, At the printing press of the Patriarchate, 1906, pp. 116 - 117.
  4. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 2 март 2013 г..[неработеща препратка]
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  7. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.


     Портал „Македония“         Портал „Македония