Ченгел (Битолско)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ченгел.
Ченгел Ченгел | |
---|---|
— село — | |
Страна | ![]() |
Община | Новаци |
Географска област | Селечка планина |
Надм. височина | 990 m |
Население | 0 души |
Ченгел (на македонска литературна норма: Ченгел) е бивше село в Република Македония, община Новаци.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е било разположено в източните склонове на Селечката планина източно от град Битоля, между селата Паралово на северозапад, Ивени на североизток, Гнилеж на югозапад и Полог на югоизток.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ченгелъ живеят 95 българи-християни.[1]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ченгел (Tschenghel) има 80 българи екзархисти.[2]
Селото пострадва от гръцки андартски нападения в 1906 година.[3]
Според други данни в началото на XX век селото е патриаршистко. При преброяването в 1908 година комисията записва жителите на Ченгел, заедно с тези на съседното Полог като „гърци“, тъй като са патриаршисти. Жителите на двете села се оплакват в Българското търговско агентство в Битоля и заявяват, че не искат да са записани „гърци“, и че ако в новите нуфузи не са записани като „българи патриаршисти“, те няма да ги приемат.[4]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Ченгел
Боян Савов Трифонов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[5]
Васил (Гаврилов) Гавраилов (Павлов), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[6]
Георги Гинчев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[7]
Георги Зафиров Стойчев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[8]
Кънчо П. Хатибов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 224.
- ↑ Воин, Божинов. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913. София, Българска академия на науките, 1982. с. 227.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 209, л. 22, 23; а.е. 304, л. 5
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 209, л. 22, 23; а.е. 304, л. 9
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 209, л. 22, 23; а.е. 304, л. 13
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 6
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 209, л. 49, 50; а.е. 304, л. 35
|