Долно Агларци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Долно Агларци
Долно Агларци
— село —
Macedonia relief location map.jpg
41.0925° с. ш. 21.4703° и. д.
Долно Агларци
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Новаци
Географска област Пелагония
Надм. височина 577 m
Население (2007) 167 души
МПС код BT

Долно Агларци (на македонска литературна норма: Долно Агларци) е село в южната част на Република Македония, община Новаци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в западното подножие на Селечката планина, източно от град Битоля.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Долно Агларци е село в Битолска кааза на Османската империя. Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[1]. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Агларци Долно има 230 жители, от които 170 българи християни и 60 турци.[2]

В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Агларци има 176 българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Агларци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 167 жители, всички македонци.[5]

Горно и Долно Агларци имат обща църква - „Св. св. Петър и Павел“. Църквата има два трема - единият за жителите на Горно, а другият за тези на Долно Агларци. Едното село празнува на Петровден 12, а другото на Павловден - 13 юни.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долно Агларци
  • Flag of Bulgaria.svg Павел Георгиев (1890 - ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Втора рота на Четвърта битолска дружина, роден в Долно или Горно Агларци[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 166-167.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 163 и 826.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  6. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 26 февруари 2014 г.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.163.
Населени места в Община Новаци
Новаци | Арматуш | Балдовенци | Бач | Биляник | Брод | Будимирци | Бърник | Велесело | Враневци | Гермиян | Гнеотино | Гнилеж | Горно Агларци | Градешница | Грумази | Грунища | Далбеговци | Добровени | Добромири | Долно Агларци | Долно Орехово | Живойно | Зовик | Ивени | Маково | Мегленци | Ново село | Орле | Паралово | Петалино | Полог | Рапеш | Рибарци | Скочивир | Сливица | Сович | Старавина | Суходол | Тепавци
Исторически села: Чебрен | Ченгел
     Портал „Македония“         Портал „Македония