Долно Агларци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Долно Агларци
Долно Агларци
— село —
Изглед от селото
Изглед от селото
41.0925° с. ш. 21.4703° и. д.
Долно Агларци
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаНоваци
Географска областПелагония
Надм. височина577 m
Население167 души (2007)
Пощенски код7211
МПС кодBT
Долно Агларци в Общомедия

Долно Агларци (на македонска литературна норма: Долно Агларци) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в западното подножие на Селечката планина, източно от град Битоля.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Долно Агларци е село в Битолска кааза на Османската империя. Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Агларци Долно има 230 жители, от които 170 българи християни и 60 турци.[2]

В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Агларци има 176 българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Агларци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 167 жители, всички македонци.[5]

Националност Всичко
македонци 167
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Горно и Долно Агларци имат обща църква – „Св. св. Петър и Павел“. Църквата има два трема - единият за жителите на Горно, а другият за тези на Долно Агларци. Едното село празнува на Петровден 12, а другото на Павловден – 13 юни.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долно Агларци
  • Павел Георгиев (1890 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Втора рота на Четвърта битолска дружина, роден в Долно или Горно Агларци[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 163 и 826.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-11-06 
  6. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 26 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-10-03 в Wayback Machine.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 163.