Долно Агларци
| Долно Агларци Долно Агларци | |
|---|---|
| — село — | |
 Изглед от селото | |
  Долно Агларци | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Новаци |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 577 m |
| Население | 167 души (2007) |
| Пощенски код | 7211 |
| МПС код | BT |
| Долно Агларци в Общомедия | |
Долно Агларци (на македонска литературна норма: Долно Агларци) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в западното подножие на Селечката планина, източно от град Битоля.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Долно Агларци е село в Битолска кааза на Османската империя. Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Агларци Долно има 230 жители, от които 170 българи християни и 60 турци.[2]
В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Агларци има 176 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Агларци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 167 жители, всички македонци.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 167 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Горно и Долно Агларци имат обща църква – „Св. св. Петър и Павел“. Църквата има два трема - единият за жителите на Горно, а другият за тези на Долно Агларци. Едното село празнува на Петровден 12, а другото на Павловден – 13 юни.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Долно Агларци
Павел Георгиев (1890 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Втора рота на Четвърта битолска дружина, роден в Долно или Горно Агларци[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 163 и 826.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-11-06
- ↑ Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 26 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-10-03 в Wayback Machine.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 163.
| |||||||||||
