Направо към съдържанието

Грумази

Грумази
Грумази
— село —
Къщи в селото
Къщи в селото
41.0439° с. ш. 21.5844° и. д.
Грумази
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаНоваци
Географска областСелечка планина
Надм. височина1178 m
Население15 души (2002)
Пощенски код7211
МПС кодBT
Грумази в Общомедия

Грумази (на македонска литературна норма: Грумази) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

Селото е типично високопланинско, разположено в Селечката планина източно от град Битоля.

През 1607 година жителите на Грумази взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 2160 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са самите селяни, един за друг.[1] В 1610 година местните жители Пане Тодор, Петко Стале, Марко Пройко, Стойко Матея, Стойко Митан и Годе Петко дължат 2000 акчета при същата лихва на вакъфа на Ахмед паша.[2] През 1621 година в Грумази са записани 4 ханета (домакинства), от които се събира военния данък нузул за похода срещу Полша.[3]

Църквата „Свети Никола

Църквата „Свети Никола“ е от 1864 година.[4]

В XIX век Грумази е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Грумази има 80 жители, всички българи християни.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Брумази е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 6 къщи.[6]

В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Грумази има 56 българи екзархисти.[7]

При избухването на Балканската война един човек от Грумази е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 15 жители, всички македонци.[9]

Националност Всичко
македонци 15
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0
  1. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 2.
  2. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 29.
  3. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.
  4. Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 25 февруари 2014 г.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 4 ноември 2007