Грумази
|
Грумази Грумази |
|
|---|---|
| — село — | |
 Къщи в селото |
|
  Грумази |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Новаци |
| Географска област | Селечка планина |
| Надм. височина | 1178 m |
| Население | 15 души (2002) |
| Пощенски код | 7211 |
| МПС код | BT |
| Грумази в Общомедия | |
Грумази (на македонска литературна норма: Грумази) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е типично високопланинско, разположено в Селечката планина източно от град Битоля.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Никола“ е от 1864 година.[1]
В XIX век Грумази е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Грумази има 80 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Грумази има 56 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война един човек от Грумази е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 15 жители, всички македонци.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 15 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 25 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-10-03 в Wayback Machine.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-11-04
| |||||||||||
Портал „