Чебрен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чебрен
Чебрен
Monastery St. Dimitrija Solunski - Cebren near Zovic.jpg
Чебренският манастир
Местоположение в Новаци
Информация
Териториална единица Община Новаци
Местоположение Живойно
Време на основаване Античност
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние частично запазена
Собственик държавна
Чебрен в Общомедия

Чебрен или Чемрен (на македонска литературна норма: Чебрен) е средновековен град в Северна Македония, разположен в землището на село Зовик, община Новаци. Градът е наследен от едноименното село, от което единственият остатък е Чебренският манастир „Свети Димитър“.[1][2] Градът е обявен за паметник на културата.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Чебрен е разположен в южната част на Република Македония, в областта Мариово, на един отделен вулканичен куп,[1] наречен Марта, на височина 550 m[2] над река Черна (Църна), която го обхваща от три страни. По-ниска тераса чрез тясно седло свързва вулканичния куп с други ридове на юг. Покрай Чебрен минава локалният планински път от Битолското поле на запад към Каймакчалан и Кожух на изток.[1]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

В античността тук е бил разположен град Антания, епископско седалище в V–VI век.[3][4] На вулканичния куп в късната античност е изграден силен кастел (акропол), обхващащ пространство от 3 ha. На по-ниската южна тераса съществува цивилно селище, също оградено с крепостна стена. Стените са градени с хоросан и имат много кули. Цялото пространство е планирано и оформено като град с големина от 5 ha, а с акропола - общо 8 ha. В центъра на селището има голяма базилика, чиито основи и част от мраморната пластика се виждат около наследилата я средновековна църква. Изобилието от желязна сгур показва, че селището се е занимавало с железодобив. Следи от старите рудници има на много места в околността.[1]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

В рамките на средновековния град са руините на средновековния манастир и на изселеното село Чебрен.[1] В средновековието е обновен акрополът, като новата крепостна стена отстъпва от линията на късноантичната и има белези, типични за XIII - XIV век. Укрепеното пространство от това време е 1,5 ha. При разкопките в това пространство през 1976 - 1978 година е сондирано жилищното пространство покрай стената и е открита керамика, монети от XI - XIV век и различни малки предмети, сред които бронзова апликация с изображение на глава-ездач и кръст реликварий от X - XI век.[4]

На мястото на базиликата от VI век е изградена нова, по-малка църква, вероятно през XIII - XIV век, която е обновена и изписана в XVI век - Чебренският манастир. Друга църква, посветена на Свети Илия, е изградена в същото време на югоизточния ъгъл на античната крепостна стена.[4]

Стопанската основа на късносредновековният град Чебрен (Чемрен) продължава да бъде преработката на желязната руда. Крепостта носи славянско име. Чемрен остава под византийска власт до 1331 или 1334 година, когато е завладян от Сърбия. След османското завоевание рударството замира, а крепостта е наследена от селцето Чебрен и манастира.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 145.
  2. а б Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, Македонска академиjа на науките и уметностите, 1996. ISBN 9989649286.
  3. Папазоглу, Фанула. Македонски градови у римско доба. Скопје, 1957. с. 198 – 199.
  4. а б в г Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 147.
     Портал „Македония“         Портал „Македония