Градешница (община Новаци)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Градешница.

Градешница
Градешница
— село —
Общ изглед
Общ изглед
Macedonia relief location map.jpg
41.085° с. ш. 21.7633° и. д.
Градешница
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Новаци
Географска област Мариово
Надм. височина 953 m
Население (2002) 89 души
МПС код BT
Градешница в Общомедия

Градешница (на македонска литературна норма: Градешница; на гръцки: Γραδέσνιτσα) е село в южната част на Република Македония, община Новаци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в северните склонове на планината Нидже, в областта Мариово. Разположено е на Градешката река, на надморска височина от 800 метра, на 52 km от Битоля.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност и средновековие[редактиране | редактиране на кода]

На хълм непосредствено западно от Градешница, между селото и Старавина, на 1100 m надморска височина са развалините на крепостта Пеща. Според местната легенда жителите на Градешница се преселили отттам.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Градешница, изгорена от чета на ВМОРО

Селото се слави като родно място на легендарния герой Хитър Пейо. В селото има седем църкви: „Свети Антоний“, изградена върху стара римска вила,[3]Свети Никола“, главната селска църква, „Свети Димитър“, на входа на селото от XIV век, „Свети Илия“, манастирска църква, „Свети Атанасий“, малка манастирска църква край селото, „Свето Възнесение Господне“ („Свети Спас“), малък параклис край селото и „Св. св. Безсребреници Козма и Дамян“ („Свети Врачи“), малък недействащ параклис край селото.[4][5]

Османски статистики[1] Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г. 100 9 11 12092
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 109
Дефтер № 73 от 1519 г. 147 10 10 8414
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 141 20 6 7848
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 33 7 4070

В XIX век Градешница е от големите села в Прилепска кааза, Мариховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Градешница (Gradeschnitza) е посочено като село с 94 домакинства с 415 жители българи.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Градешница има 1170 жители, от тях 1080 българи християни, 80 власи и 10 цигани.[7]

Михаил Теодору, известен като капитан Коракас, от Кипър, андарт, убит при Градешница на 11 юли 1905 г.[8]

В началото на XX век християнското население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Градешница има 1200 българи патриаршисти гъркомани.[9]

Според Петър Ацев в началото на XX век в Градешница е запазен голям брой семейни задруги, съставени от по няколко десетки души. Едно от основните занятия на местните жители е производството и търговията с дървесина.[10]

В края на 1902 година в селото е организиран комитет на ВМОРО.[10] По-късно Градешница е едно от упоритите гъркомански села, осигуряващо стабилна база на гръцките андарти в Битолско. Според Христо Силянов Гредешница е „измежду най-невежествените и най-първобитни“ села в региона. Той пише:

Най-много се застрастиха, до озвѣряване, въ братоубийствената борба, гъркоманитѣ въ Градешница: приютяваха непрестанно андартски чети и ги придружаваха въ вандалскитѣ имъ походи.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Градешница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

Според Георги Трайчев Градешница има 165 къщи с 1170 жители българи гъркомани.[13]

В двора на старата църква в селото е погребан синът на знаменития художник Иван Мърквичка, загинал в битката при Каймакчалан в края на септември 1916 г.[14]

Преброявания в Югославия и Република Македония[1][редактиране | редактиране на кода]

Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 1013 1085 1019 770 687 157 115 89
македонци 1085 1016 770 679 157 115 89
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 0 0 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 0 2 0 0 0 0 0
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 0 1 0 8 0 0 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Градешница

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Градешница (Gradesnica) Мариово - родното село на Итар Пејо. // Итар Пејо. Посетен на 2 март 2014 г.
  2. Знаменитости. // Општина Новаци. Посетен на 2017-11-28.
  3. Св. Андонија, с. Градешница (Church St. Antonija, v. Gradesnica). // Итар Пејо. Посетен на 2 март 2014 г.
  4. Павловска, Јелена и др. Карта на верски објекти во Македонија. Менора, Скопје, Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи, 2011. ISBN 978-608-65143-2-7.
  5. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 25 февруари 2014 г.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 80-81.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  8. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 1 март 2013 г..
  9. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 148-149.
  10. а б Ацев, Петър. Спомени, София 2011, с. 80-81.
  11. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, издание на Илинденската Организация, София, 1943, стр. 212.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 839.
  13. Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
  14. в. "Литературен глас", бр. 398, 08.06.1938 г.
Населени места в Община Новаци
Новаци | Арматуш | Балдовенци | Бач | Биляник | Брод | Будимирци | Бърник | Велесело | Враневци | Гермиян | Гнеотино | Гнилеж | Горно Агларци | Градешница | Грумази | Грунища | Далбеговци | Добровени | Добромири | Долно Агларци | Долно Орехово | Живойно | Зовик | Ивени | Маково | Мегленци | Ново село | Орле | Паралово | Петалино | Полог | Рапеш | Рибарци | Скочивир | Сливица | Сович | Старавина | Суходол | Тепавци
Исторически села: Чебрен | Ченгел
     Портал „Македония“         Портал „Македония