Направо към съдържанието

Маково (община Новаци)

Тази статия е за селото в Северна Македония. За едноименното село в Република България вижте Маково.

Маково
Маково
— село —
Изглед от селото
Изглед от селото
41.1186° с. ш. 21.6094° и. д.
Маково
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаНоваци
Географска областМариово
Надм. височина693 m
Население71 души (2002)
Пощенски код7000
МПС кодBT
Маково в Общомедия

Маково (на македонска литературна норма: Маково) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

Селото е разположено почти на билото на Селечката планина, в областта Мариово. Надморската му височина е 700 m. До Маково води асфалтов път, а от град Битоля селото е отдалечено на 29 km. Землището му обхваща 26,5 km2. На него преобладават пасищата – 1409 ha, обработваемата земя е 954 ha, а горите – 185 ha.[1]

Църквата „Свети Архангел Михаил
Църквата „Света Петка

През лятото на 1687 година в планината край Маково мартолозбашията Шехин от Дебреще успява да залови хайдушкия войвода Степан от село Крушоради, както и други хайдути.[2]

В XIX век Маково е село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Архангел Михаил“ е изградена в 1860 година.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Маково (Makovo) е посочено като село с 37 домакинства със 158 жители българи и 2 цигани.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Маково има 286 жители, 280 българи християни и 6 цигани.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Маково е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 39 къщи.[6]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Махово има 320 българи екзархисти и работи българско училище.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Маково е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

В 2002 година е изграден и осветен манастирът „Света Петка“.[10]

Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 409 455 515 390 319 114 98 71
македонци 455 515 389 316 114 98 71
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 0 0 0 1 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 0 0 0 0 0 0 0
бошняци 0 0 0 1 0 0 0
други 0 0 1 1 0 0 0
Родени в Маково
  • Иван Петков, македоно-одрински опълченец, сборна партизанска рота[11]
  • Петко Младенов, български революционер, мариовски войвода през пролетта на 1904 година.[12]
  • Петре Маковчето, български волюционер, деец на ВМОРО[13]
  • Петко Христов Кръстев ,кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[14]
  • Енориски Ермонах Тодосия в пеирода от 1941 до 1944 година.[14]
  1. а б Маково (Makovo) село во Битолско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-02. Посетен на 2 март 2014 г.
  2. Матковски, Александър. Сведения за хайдути в Македония през втората половина на ХVІІ в. // Исторически преглед ХХІІ (3). 1966. с. 72, 81.
  3. Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
  10. Манастир Св. Петка село Маково // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2020-08-08. Посетен на 25 юни 2019 г.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 549.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 109.
  13. Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 21.
  14. а б ДАРМ Ф.1095