Маково (община Новаци)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За едноименното село в Република България вижте Маково.

Маково
Маково
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.1186° с. ш. 21.6094° и. д.
Маково
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Новаци
Географска област Мариово
Надм. височина 693 m
Население (2002) 71 души
МПС код BT

Маково (на македонска литературна норма: Маково) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено почти на билото на Селечката планина, в областта Мариово. Надморската му височина е 700 m. До Маково води асфалтов път, а от град Битоля селото е отдалечено на 29 km. Землището му обхваща 26,5 km2. На него преобладават пасищата – 1409 ha, обработваемата земя е 954 ha, а горите – 185 ha.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1687 година в планината край Маково мартолозбашията Шехин от Дебреще успява да залови хайдушкия войвода Степан от село Крушоради, както и други хайдути.[2]

В XIX век Маково е село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Архангел Михаил“ е изградена в 1860 година.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Маково (Makovo) е посочено като село с 37 домакинства със 158 жители българи и 2 цигани.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Маково има 286 жители, 280 българи християни и 6 цигани.[5]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Махово има 320 българи екзархисти и работи българско училище.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Маково е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

В 2002 година е изграден и осветен манастирът „Света Петка“.[9]

Преброявания[1][редактиране | редактиране на кода]

Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 409 455 515 390 319 114 98 71
македонци 455 515 389 316 114 98 71
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 0 0 0 1 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 0 0 0 0 0 0 0
бошняци 0 0 0 1 0 0 0
други 0 0 1 1 0 0 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Маково
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Петков, македоно-одрински опълченец, сборна партизанска рота[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Петко Младенов, български революционер, мариовски войвода през пролетта на 1904 година.[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Петре Маковчето, български волюционер, деец на ВМОРО[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Маково (Makovo) село во Битолско Мариово. // Итар Пејо. Посетен на 2 март 2014 г.
  2. Матковски, Александър. Сведения за хайдути в Македония през втората половина на ХVІІ в., Исторически преглед, г. ХХІІ, 1966, кн. 3, с. 72, 81.
  3. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 27 февруари 2014 г.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 76-77.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  6. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 126.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 148-149.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 861.
  9. Манастир Св. Петка село Маково. // Итар Пејо. Посетен на 25 юни 2019 г.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 549.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 109.
  12. Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 21.
     Портал „Македония“         Портал „Македония