Маково (община Новаци)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за селото в Северна Македония. За едноименното село в Република България вижте Маково.

Маково
Маково
— село —
Изглед от селото
Изглед от селото
North Macedonia relief location map.jpg
41.1186° с. ш. 21.6094° и. д.
Маково
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаНоваци
Географска областМариово
Надм. височина693 m
Население71 души (2002)
Пощенски код7000
МПС кодBT
Маково в Общомедия

Маково (на македонска литературна норма: Маково) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено почти на билото на Селечката планина, в областта Мариово. Надморската му височина е 700 m. До Маково води асфалтов път, а от град Битоля селото е отдалечено на 29 km. Землището му обхваща 26,5 km2. На него преобладават пасищата – 1409 ha, обработваемата земя е 954 ha, а горите – 185 ha.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Петка

През лятото на 1687 година в планината край Маково мартолозбашията Шехин от Дебреще успява да залови хайдушкия войвода Степан от село Крушоради, както и други хайдути.[2]

В XIX век Маково е село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Архангел Михаил“ е изградена в 1860 година.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Маково (Makovo) е посочено като село с 37 домакинства със 158 жители българи и 2 цигани.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Маково има 286 жители, 280 българи християни и 6 цигани.[5]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Махово има 320 българи екзархисти и работи българско училище.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Маково е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

В 2002 година е изграден и осветен манастирът „Света Петка“.[9]

Преброявания[1][редактиране | редактиране на кода]

Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 409 455 515 390 319 114 98 71
македонци 455 515 389 316 114 98 71
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 0 0 0 1 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 0 0 0 0 0 0 0
бошняци 0 0 0 1 0 0 0
други 0 0 1 1 0 0 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Маково
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Петков, македоно-одрински опълченец, сборна партизанска рота[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Петко Младенов, български революционер, мариовски войвода през пролетта на 1904 година.[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Петре Маковчето, български волюционер, деец на ВМОРО[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Маково (Makovo) село во Битолско Мариово. // Итар Пејо. Посетен на 2 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-03-02 в Wayback Machine.
  2. Матковски, Александър. Сведения за хайдути в Македония през втората половина на ХVІІ в.. // Исторически преглед ХХІІ (3). 1966. с. 72, 81.
  3. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 27 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-10-03 в Wayback Machine.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
  9. Манастир Св. Петка село Маково. // Итар Пејо. Посетен на 25 юни 2019 г.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 549.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 109.
  12. Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 21.