Зовик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зовик
Зовиќ
— село —
Панорама от селото
Панорама от селото
North Macedonia relief location map.jpg
41.1169° с. ш. 21.7133° и. д.
Зовик
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаНоваци
Географска областМариово
Надм. височина725 m
Население31 души (2002)
Пощенски код7211
МПС кодBT
Зовик в Общомедия

Зовик или Бзовик или Безовик (на македонска литературна норма: Зовиќ) е село в Северна Македония, община Новаци. Край селото е разположен Чебренският манастир „Свети Димитър“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в южната част на Северна Македония, в областта Мариово. На Градешката (или Зовичката) река е разположен известният каменен Зовички мост. Мостът е изграден в 1955/56 г. на мястото на стария дървен мост от майстор Джуладин от Струга. Известният режисьор Милчо Манчевски, снима част от своя филм „Прашина“ на това място. Под моста на една висока скала е изобразен Свети Георги, като остатък от църквето, намирало се там.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Османски статистики[1] Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г. 18 2 943
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 28 2 1835
Дефтер № 73 от 1519 г. 50 10 3 2627
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 57 8 2 3620
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 40 8 2110

Църквата „Свети Атанасий“ е от XVII век – периодът, в който се смята, че е основано и самото село.[1] В XIX век Зовик е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Втората църква в селото „Свети Никола“ е изградена в 1862 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Зовик (Zovik) е посочено като село с 44 домакинства със 189 жители българи и 5 цигани.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бзочикъ има 420 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век християнското население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бзовик има 320 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[5]

Според Георги Трайчев Бзовик има 40 къщи с 420 жители българи гъркомани.[6]

Преброявания в Югославия и Република Македония[1][редактиране | редактиране на кода]

Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 338 356 388 317 145 56 54 31
македонци 356 388 317 144 56 54 31
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 0 0 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 0 0 0 0 0 0 0
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 0 0 0 1 0 0 0

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Зовик
  • Flag of Bulgaria.svg Мице, деец на ВМОРО[8]
Починали в Зовик
  • Flag of Bulgaria.svg Гроздю (Грозю) Иванов Грозданов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Зовиќ (Zovik) Мариово – со надалеку познатиот Филмски Мост. // Итар Пејо. Посетен на 26 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2014-09-03 в Wayback Machine.
  2. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 26 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-10-03 в Wayback Machine.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80 – 81.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148 – 149. (на френски)
  6. Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
  7. Васевски, Василен. На Каймакчалан сред 100 годни – по следите на изгубената памет, Кременаров, Георги и Василен Васевски (съставители), Оживелият подвиг. Каймакчалан и Европейската война през погледа на потомците, Пловдив 2018, с. 146.
  8. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 396.
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 449, л. 1; а.е. 532, л. 13