Зовик
|
Зовик Зовиќ |
|
|---|---|
| — село — | |
 Панорама от селото |
|
  Зовик |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Новаци |
| Географска област | Мариово |
| Надм. височина | 725 m |
| Население | 31 души (2002) |
| Пощенски код | 7211, 7000 |
| МПС код | BT |
| Зовик в Общомедия | |
Зовик или Бзовик или Безовик (на македонска литературна норма: Зовиќ) е село в Северна Македония, община Новаци. Край селото е разположен Чебренският манастир „Свети Димитър“.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в южната част на Северна Македония, в областта Мариово. На Градешката (или Зовичката) река е разположен известният каменен Зовички мост. Мостът е изграден в 1955/56 г. на мястото на стария дървен мост от майстор Джуладин от Струга. Известният режисьор Милчо Манчевски, снима част от своя филм „Прашина“ на това място. Под моста на една висока скала е изобразен Свети Георги, като остатък от църквето, намирало се там.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
| Османски статистики[1] | Ханета | Неженени | Вдовици | Годишен приход |
|---|---|---|---|---|
| Дефтер № 4 от 1476/77 г. | 18 | 2 | 943 | |
| Дефтер № 16 от 1481/82 г. | 28 | 2 | 1835 | |
| Дефтер № 73 от 1519 г. | 50 | 10 | 3 | 2627 |
| Дефтер № 149 от 1528/29 г. | 57 | 8 | 2 | 3620 |
| Дефтер № 232 от 1544/45 г. | 40 | 8 | 2110 |
Църквата „Свети Атанасий“ е от XVII век - периодът, в който се смята, че е основано и самото село.[1] В XIX век Зовик е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Втората църква в селото „Свети Никола“ е изградена в 1862 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Зовик (Zovik) е посочено като село с 44 домакинства със 189 жители българи и 5 цигани.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бзочикъ има 420 жители, всички българи християни.[4]
В началото на XX век християнското население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бзовик има 320 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[5]
Според Георги Трайчев Бзовик има 40 къщи с 420 жители българи гъркомани.[6]
Преброявания в Югославия и Република Македония[1][редактиране | редактиране на кода]
| Националност | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 338 | 356 | 388 | 317 | 145 | 56 | 54 | 31 |
| македонци | 356 | 388 | 317 | 144 | 56 | 54 | 31 | |
| албанци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| турци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| роми | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| власи | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| сърби | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| бошняци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| други | 0 | 0 | 0 | 1 | 0 | 0 | 0 |
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Църква „Свети Атанасий;
- Църква „Свети Никола“;
- Зовишки мост;
- Българско военно гробище с възстановени войнишки паметници на загинали войници от 47 и 7 пехотни полкове.[7].
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Зовик
Мице, деец на ВМОРО[8]
- Починали в Зовик
- Гроздю (Грозю) Иванов Грозданов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Зовиќ (Zovik) Мариово - со надалеку познатиот Филмски Мост. // Итар Пејо. Посетен на 26 февруари 2014 г.
- ↑ Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 26 февруари 2014 г.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 80-81.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 148-149.
- ↑ Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
- ↑ Васевски, Василен. На Каймакчалан сред 100 годни - по следите на изгубената памет, Кременаров, Георги и Василен Васевски (съставители), Оживелият подвиг. Каймакчалан и Европейската война през погледа на потомците, Пловдив 2018, с. 146.
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 396.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 449, л. 1; а.е. 532, л. 13
| |||||||||||
Портал „