Зовик
| Зовик Зовиќ | |
| — село — | |
 Панорама от селото | |
  Зовик | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Новаци |
| Географска област | Мариово |
| Надм. височина | 725 m |
| Население | 31 души (2002) |
| Пощенски код | 7211 |
| МПС код | BT |
| Зовик в Общомедия | |
Зовик, още Бзовик или Безовик (на македонска литературна норма: Зовиќ), е село в Северна Македония, община Новаци. Край селото е разположен Чебренският манастир „Свети Димитър“.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в южната част на Северна Македония, в областта Мариово. На Градешката (или Зовичката) река е разположен известният каменен Зовички мост. Мостът е изграден в 1955 - 1956 година на мястото на стария дървен мост от майстор Джуладин от Струга. Известният режисьор Милчо Манчевски, снима част от своя филм „Прашина“ на това място. Под моста на една висока скала е изобразен Свети Георги, като остатък от църквето, намирало се там.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]| Османски статистики[1] | Ханета | Неженени | Вдовици | Годишен приход |
|---|---|---|---|---|
| Дефтер № 4 от 1476/77 г. | 18 | 2 | 943 | |
| Дефтер № 16 от 1481/82 г. | 28 | 2 | 1835 | |
| Дефтер № 73 от 1519 г. | 50 | 10 | 3 | 2627 |
| Дефтер № 149 от 1528/29 г. | 57 | 8 | 2 | 3620 |
| Дефтер № 232 от 1544/45 г. | 40 | 8 | 2110 |
Църквата „Свети Атанасий“ е от XVII век – периодът, в който се смята, че е основано и самото село.[1] В XIX век Зовик е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Втората църква в селото „Свети Никола“ е изградена в 1862 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Зовик (Zovik) е посочено като село с 44 домакинства със 189 жители българи и 5 цигани.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бзочикъ има 420 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бзовик е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 62 къщи.[5]
В началото на XX век християнското население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бзовик има 320 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[6]
Според Георги Трайчев Бзовик има 40 къщи с 420 жители българи гъркомани.[7]
Преброявания в Югославия и Република Македония[1]
[редактиране | редактиране на кода]| Националност | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 338 | 356 | 388 | 317 | 145 | 56 | 54 | 31 |
| северномакедонци | 356 | 388 | 317 | 144 | 56 | 54 | 31 | |
| албанци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| турци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| роми | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| власи | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| сърби | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| бошняци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| други | 0 | 0 | 0 | 1 | 0 | 0 | 0 |
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Църква „Свети Атанасий;
- Църква „Свети Никола“;
- Зовишки мост;
- Българско военно гробище с възстановени войнишки паметници на загинали войници от 47 и 7 пехотни полкове.[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Зовик
Мице, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Починали в Зовик
- Гроздю (Грозю) Иванов Грозданов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Зовиќ (Zovik) Мариово – со надалеку познатиот Филмски Мост // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-09-03. Посетен на 26 февруари 2014 г.
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 26 февруари 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80 – 81.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148 – 149. (на френски)
- ↑ Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
- ↑ Васевски, Василен. На Каймакчалан сред 100 годни – по следите на изгубената памет, Кременаров, Георги и Василен Васевски (съставители), Оживелият подвиг. Каймакчалан и Европейската война през погледа на потомците, Пловдив 2018, с. 146.
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 396.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 449, л. 1; а.е. 532, л. 13
| |||||||||||
