Горно Агларци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Горно Агларци
Горно Агларци
— село —
Изглед от селото
Изглед от селото
41.0847° с. ш. 21.4764° и. д.
Горно Агларци
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаНоваци
Географска областПелагония
Надм. височина586 m
Население185 души (2007)
Пощенски код7211
МПС кодBT
Горно Агларци в Общомедия

Горно Агларци (на македонска литературна норма: Горно Агларци) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в западните склонове на Селечката планина, източно от град Битоля.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Горно Агларци е село в Битолска кааза на Османската империя с паралелно име Влахлар. На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Влаклар (Vlaklar).[1]

Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Агларци Горно има 230 жители, от които 180 българи християни и 50 турци. Същевременно Влахларъ има 200 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Агларци е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 18 къщи.[4] Същевременно Влахлар е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 33 къщи.[5]

В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Агларци има 144 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Агларци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

Горно и Долно Агларци имат обща църква – „Св. св. Петър и Павел“. Църквата има два трема - единият за жителите на Горно, а другият за тези на Долно Агларци. Едното село празнува на Петровден 12, а другото на Павловден – 13 юни.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 185 жители, всички македонци.[9]

Националност Всичко
македонци 185
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Павел Георгиев (1890 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Втора рота на Четвърта битолска дружина, роден в Долно или Горно Агларци[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  2. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 163 и 826.
  8. Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 26 февруари 2014 г.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 ноември 2007 
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 163.