Павловден
| Павловден | |
 | |
| Вид | народен и църковен |
|---|---|
| Дата | 30 юни |
| Обичаи | не се работи (не се жъне) и не се пали огън дори за приготвяне на храна |
Павловден (или още: Павльовден, Павлувден) е български празник, който се отбелязва главно в Източна България, за предпазване от огън, пожар, гръм, и по-рядко от градушка. Свързва се с народните представи за унищожителната сила на огъня. На Павловден не се работи (не се жъне)[1] и не се пали огън дори за приготвяне на храна. В Източна Тракия не се меси хляб, за де не се сплъстява и червясва брашното.
Cамостоятелен празник
[редактиране | редактиране на кода]Според църковния календар Павловден се празнува на 29 юни (Ден на Светите апостоли Петър и Павел), но народът го приема като самостоятелен празник и го отбелязва на следващия ден (30 юни)[2].
| „ | "На Петровден да жънеш, за да не го одуха, а на Павльовден леж по очи, за да не го запали!" - "Малък Павльо големи бели прави!" („Паулус“ значи „малък“)[3]. |
“ |
Честване
[редактиране | редактиране на кода]През 2009 година край село Брежани се събират над 1000 души, правят традиционен курбан, присъстват предимно бивши миньори от закритата мина „Пирин“[4].
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ bgkulinar.net, архив на оригинала от 20 май 2011, https://web.archive.org/web/20110520000724/http://bgkulinar.net/calendar.php?calid=1978, посетен на 28 май 2011
- ↑ nahotel.net[неработеща препратка]
- ↑ horo.bg
- ↑ www.struma.com