Рапеш
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция с алтернативно име Рапеш, вижте Рабеш.
| Рапеш Рапеш | |
| — село — | |
 Дом на културата в селото | |
  Рапеш | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Новаци |
| Географска област | Мариово |
| Надм. височина | 604 m |
| Население | 46 души (2002) |
| Пощенски код | 7000 |
| МПС код | BT |
| Рапеш в Общомедия | |
Ра̀пеш (на македонска литературна норма: Рапеш) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в източните склонове на Селечката планина, в областта Битолско Мариово. Селото е на надморска височина од 700 метра. Землището му е 22,3 km,2 като обработваемата земя е 1119 ха, пасищата 791 ха, а горите 98 ха.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В обобщен списък (иджмал дефтер) на селищата във вилаета Пирлепе, обложени с данъка джизие, от 9 април 1636 година селото е записано като Храпеш, с 48 ханета.[2]
В XIX век Рапеш е село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Света Параскева и Свети Димитър“ е изградена около 1860 година.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Репеш (Repèche) е посочено като село с 38 домакинства със 165 жители българи и 5 цигани.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Рапешъ има 388 жители, всички българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Рапеш е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[6]
След Илинденското въстание, в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Рапеш има 448 българи екзархисти.[8]
Селото е разрушено през Първата световна война, когато е на фронтовата линия. В 1919 година разселените рапешани се завръщат в селото си.[3]
По време на Втората световна война, през 1943 година в селото функционира читалище „Просвета“.[9]
Преброявания[1]
[редактиране | редактиране на кода]| Националност | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 387 | 428 | 478 | 427 | 309 | 97 | 74 | 46 |
| северномакедонци | 428 | 478 | 427 | 309 | 97 | 74 | 46 | |
| албанци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| турци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| роми | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| власи | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| сърби | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| бошняци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| други | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Рапеш
Иван Петков Ризов, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[10]- Петко Боше, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българската бунтовническа организация и участвал в убиването на населението и палене на къщи“, осъден от Извънредния съд на 15 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[11]
Христо Санев (Христос Санас), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[12]
- Починали в Рапеш
- Никола Зашев Стойчев (? - 1916), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Рапеш (Rapes) - село во Битолско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2 март 2014. Посетен на 2 март 2014 г.
- ↑ Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 31 (превод П. Груевски).
- 1 2 Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 3 октомври 2013. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76 – 77.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ ЦДА, ф. 264К (Министерство на вътрешните работи и народното здраве (МВРНЗ) (1879–1944)), оп. 2, а.е. 6951 (Читалище „Просвета“ - с. Рапеш, общ. Дуня, Прилепска ок.)
- ↑ ДАРМ Ф.1095
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 108. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σάνας Χρήστος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 23 септември 2021.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 227, л. 11
| |||||||||||
