Рапеш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция с алтернативно име Рапеш, вижте Рабеш.

Рапеш
Рапеш
— село —
Дом на културата в селото
Дом на културата в селото
41.1031° с. ш. 21.6483° и. д.
Рапеш
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаНоваци
Географска областМариово
Надм. височина604 m
Население46 души (2002)
Пощенски код7000
МПС кодBT
Рапеш в Общомедия

Ра̀пеш (на македонска литературна норма: Рапеш) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източните склонове на Селечката планина, в областта Битолско Мариово. Селото е на надморска височина од 700 метра. Землището му е 22,3 km,2 като обработваемата земя е 1119 ха, пасищата 791 ха, а горите 98 ха.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Петка
Руините на Рапеш по време на Първата световна война – съглашенска пощенска картичка

В XIX век Рапеш е село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Света Параскева и Свети Димитър“ е изградена около 1860 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Репеш (Repèche) е посочено като село с 38 домакинства със 165 жители българи и 5 цигани.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Рапешъ има 388 жители, всички българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Рапеш е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[5]

След Илинденското въстание, в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Рапеш има 448 българи екзархисти.[7]

Селото е разрушено през Първата световна война, когато е на фронтовата линия. В 1919 година разселените рапешани се завръщат в селото си.[2]

Преброявания[1][редактиране | редактиране на кода]

Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 387 428 478 427 309 97 74 46
македонци 428 478 427 309 97 74 46
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 0 0 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 0 0 0 0 0 0 0
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 0 0 0 0 0 0 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Рапеш
  • Христо Санев (Христос Санас), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[8]
  • Иван Петков Ризов, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[9]
Починали в Рапеш
  • Никола Зашев Стойчев (? - 1916), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Рапеш (Rapes) - село во Битолско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-02. Посетен на 2 март 2014 г.
  2. а б Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  8. Σάνας Χρήστος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
  9. ДАРМ Ф.1095
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 227, л. 11