Добровени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Добровени
Добровени
— село —
Хоро в Добровени през Първата световна война
Хоро в Добровени през Първата световна война
Reliefkarte Mazedonien.png
40.95° с. ш. 21.6167° и. д.
Добровени
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Новаци
Географска област Пелагония
Надм. височина 724 m
Население 18 души (2002)
Пощенски код 7225
МПС код BT
Добровени в Общомедия
Селяни от Добровени в народни носии, 1918 г.

Добро̀вени (на македонска литературна норма: Добровени) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в долината на река Църна, там където се срещат Пелагония и Мариово, югоизточно от град Битоля.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Добровени е чисто българско село в Леринска кааза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииДобровина като българско село.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Добровени или Доброяни има 225 жители, всички българи християни.[2]

Христо Силянов пише за Добровени:

По нравъ, говоръ и носия, добровенци и нѣколкото съседни нему, около завоя, села се приближаватъ къмъ мориховскитѣ и доста рѣзко се различаватъ отъ леринскитѣ.

Добровенци сѫ рѣдко весели бедняци. Тѣ нѣматъ нищо - кѫщитѣ и земята сѫ бегски. Смѣхътъ, сърдечен и поривист, е оставилъ постояненъ отпечатъкъ на подвижнитѣ имъ лица.

...Добровенци не носятъ потури и минтани, а широки беневреци, които се връзватъ низко, домашна отркита риза и широкъ халатъ, дълъгъ до надъ колѣнетѣ. И беневрецитѣ и халатитѣ все сѫ от сиво-пепелява вълнена материя. Около фесофетѣ си овиватъ дълги шалове като чалми.[3]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добровени има 288 българи екзархисти.[5] На 5 септември 1905 година селото е нападнато от гръцки андарти, като четирима местни жители са отвлечени.[6]

Според преброяването от 2002 година селото обезлюдено.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Добровени

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  2. Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, Македонски Научен Иститут, София, 1927, стр. 101.
  3. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 212-213.
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 


     Портал „Македония“         Портал „Македония