Бач
Тази статия е за селото в Македония. За германския миколог вижте Аугуст Бач.
| Бач Бач | |
| — село — | |
 | |
 Църквата „Рождество Богородично“ по време на Първата световна война | |
  Бач | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Новаци |
| Географска област | Селечка планина |
| Надм. височина | 641 m |
| Население | 172 души (2007) |
| Пощенски код | 7225 |
| МПС код | BT |
| Бач в Общомедия | |
Бач (на македонска литературна норма: Бач) е село в община Новаци, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Бач е разположено е в източната част на Битолското поле, непосредствено до границата с Гърция.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Бач е село в Леринска кааза, нахия Лерин на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Бачь като българско село.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Бач (Batch) е посочено като село с 35 домакинства и 92 жители българи.[2]
Българската екзархийска църква „Света Богородица“ е от XIX век.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бачъ живеят 490 българи-християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бач е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 57 къщи.[5]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бач има 456 българи екзархисти.[7] Българското екзархийско село е тероризирано от гръцките андартски чети, действащи в региона и заплашвано с писма да премине към Патриаршията и да се обяви за гръцко. През март 1907 година Бач е нападнато и изгорено от гръцко-гъркоманска чета от съседното село Брод на капитан Васос Врондас.[8]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Григор Попгеоргиев от Острово е български кмет на Бач от 13 август 1941 година до 25 ноември 1942 година. След това кметове са Петър Атанасов Димитров от Муртинци (12 март 1943 - 7 декември 1943), Андрей Димитров Весов от Велес (27 декември 1943 - 17 януари 1944) и Стрезо Иванов Георгиев от Битоля (29 януари 1944 - 9 септември 1944).[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 172 жители, от които 171 македонци и 1 сърбин.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 171 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
До 2004 година Бач е център на самостоятелна община.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бач
Васил Харамешев, български революционер от ВМОРО
- Починали в Бач
Василиос Папас (? - 1907), гръцки андартски капитан
- Свързани с Бач
- Мицко Солаков (1890 – 1928), български революционер, кмет на Бач
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84 – 85.
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 26 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176 – 177. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. София, Македонски научен институт, 1995. ISBN 954-8187-13-2. с. 119 – 124; 126 – 127.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 28 октомври 2007
| |||||||||||
