Бач

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за селото в Македония. За германския миколог вижте Аугуст Бач.
Бач
Бач
— село —
      
Герб
Църквата „Рождество Богородично“ по време на Първата световна война
Църквата „Рождество Богородично“ по време на Първата световна война
North Macedonia relief location map.jpg
40.9317° с. ш. 21.5575° и. д.
Бач
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаНоваци
Географска областСелечка планина
Надм. височина641 m
Население172 души (2007)
Пощенски код7225
МПС кодBT
Бач в Общомедия

Бач (на македонска литературна норма: Бач) е село в община Новаци, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Бач е разположено е в източната част на Битолското поле, непосредствено до границата с Гърция.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селска носия от Мощенските села – Бач, Живойно, Гермиян, Сетина, Крушоради, Попадия, Неокази

В XIX век Бач е село в Леринска кааза, нахия Лерин на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииБачь като българско село.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Бач (Batch) е посочено като село с 35 домакинства и 92 жители българи.[2]

Българската екзархийска църква „Света Богородица“ е от XIX век.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бачъ живеят 490 българи-християни.[4]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бач има 456 българи екзархисти.[6] Българското екзархийско село е тероризирано от гръцките андартски чети, действащи в региона и заплашвано с писма да премине към Патриаршията и да се обяви за гръцко. През март 1907 година Бач е нападнато и изгорено от гръцко-гъркоманска чета от съседното село Брод на капитан Васос Врондас.[7]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Григор Попгеоргиев от Острово е български кмет на Бач от 13 август 1941 година до 25 ноември 1942 година. След това кметове са Петър Атанасов Димитров от Муртинци (12 март 1943 - 7 декември 1943), Андрей Димитров Весов от Велес (27 декември 1943 - 17 януари 1944) и Стрезо Иванов Георгиев от Битоля (29 януари 1944 - 9 септември 1944).[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 172 жители, от които 171 македонци и 1 сърбин.[9]

Националност Всичко
македонци 171
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

До 2004 година Бач е център на самостоятелна община.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бач
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Харамешев, български революционер от ВМОРО
Починали в Бач
Свързани с Бач

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84 – 85.
  3. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 26 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-10-03 в Wayback Machine.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176 – 177. (на френски)
  7. Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. София, Македонски научен институт, 1995. ISBN 954-8187-13-2. с. 119 – 124; 126 – 127.
  8. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-10-28