Бърник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бърник
Брник
— село —
Църквата „Свети Димитър“ в селото
Църквата „Свети Димитър“ в селото
North Macedonia relief location map.jpg
41.0819° с. ш. 21.6406° и. д.
Бърник
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаНоваци
Географска областМариово
Надм. височина713 m
Население2 души (2002)
Пощенски код7000
МПС кодBT
Бърник в Общомедия

Бърник (на македонска литературна норма: Брник) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източните склонове на Селечката планина, в областта Мариово.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Бърник е село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Берник (Bernik) е посочено като село с 20 домакинства с 87 жители българи.[1] Църквата „Свети Димитър“ е от 1887 година.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бърникъ има 196 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Бърник има 296 българи екзархисти и работи българско училище.[4]

Жертвите на гръцкото клане от 1905 година, надписът на снимката е сгрешен

Българското екзархийско село пострадва от нападения на гръцки андартски чети. В нощта на 8 срещу 9 юни 1905 година селото е нападнато от андарти и са опожарени няколко къщи и убити 10 души, от които една жена, а трима са ранени сериозно.[5] Сред нападателите са Панайотис Фьотакис, Андонис Зоис, Петър Сугарев, Христос Цолакопулос (Рембелос) и гъркомани от селата Зовик, Старавина и Градешница. Гърците убиват цялото семейство на войводата Трайко Краля. Австро-унгарският и руският битолски консул пристигат в селото и организират анкета, след която става ясно, че именно андартите са виновни за клането, въпреки че първоначално държат турските власти за отговорни. Френският консул също обвинява за клането гръцкия комитет. Това е признато и от гръцкия консул в Битоля, който заявява, че клането е дело на капитан Рембелос и причината му е, че селяните от Бърник са замесени в убийства на патриаришисти.[6] Според гръцките източници в селото става сражение с четата на Трайко Краля, след което андартите са принудени да се изтеглят от турския аскер.[7]

Къщи в Бърник

Преброявания[8][редактиране | редактиране на кода]

Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 365 228 215 125 30 9 8 2
македонци 226 215 121 30 9 8 2
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 0 0 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 2 0 0 0 0 0 0
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 0 0 1 0 0 0 0

Според преброяването от 2002 година в селото има 2 души.

Националност Всичко
македонци 2
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бърник

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
  2. Св. Димитриј, с. Брник (Church St. Dimitrij, village Brnik). // Итар Пејо. Посетен на 2 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-03-02 в Wayback Machine.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 212.
  6. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 26 февруари 2013 г.. Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine.
  7. Κ. Βακαλόπουλος, 1904-1908, 1999, σσ. 143, 144
  8. Брник (Brnik) - Битолско Мариово. // Итар Пејо. Посетен на 2 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-03-02 в Wayback Machine.
  9. Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията. // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.
  10. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.