Андонис Зоис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андонис Зоис
Αντώνιος Ζώης
гръцки революционер
Зоис като андартски капитан
Зоис като андартски капитан

Роден
Починал
1941 г. (72 г.)
Андонис Зоис в Общомедия

Андонис Зоис (на гръцки: Αντώνιος Ζώης) е гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Андонис Зоис е роден в 1869 година в град Битоля, тогава в Османската империя. След Солунските атентати от април 1903 година се разразяват турски своеволия и в Битоля. Андонис Зоис е преследван, но се укрива в дома на евреин. Участва в организираното от ВМОРО Илинденско-Преображенското въстание в областта Мариово. По време на въстанието е подвойвода в четата на дядо Кольо Добровенски, който действа под началството на Толе Паша. Участва в сражението с турския аскер при манастира „Свети Георги“ край Паралово[1].

С началото на българо-гръцката вражда в Македония споделя:

Дойдох тук да се боря с турците, а не за да принудя другите да бъдат българи.

През септември 1904 година е се завръща в Македония и по заповед на ръководителя на елиномакедонския комитет в Битоля Константинос Михалис Монахос сформира въоръжена чета в района на Мариово.

Води сражения в Грунища, Старавина, Зовик, Будимирци, Градешница, Петалино, Маково, Суходол, Паралово, Брод и Скочивир. От април 1905 година си сътрудничи с Христос Цолакопулос (Рембелос) и с Димитриос Вардис.

Съединените гръцки чети на Христос Цолакопулос, Панайотис Фьотакис, Андонис Зоис и Петър Сугарев нападат българските села в областта Марихово, през юни/юли в Бърник изколват семейството на Трайко Краля. Пристига турски аскер и в сражението андартите са принудени да се оттеглят към река Черна. След 16 юли войводите от ВМОРО Тане Стойчев и Дзоле Стойчев прогонват четите на Сугарев, Зоис, Фьотакис и Цолакопулос на изток от река Черна, като се прегрупират по-късно в Ивени. На 22 юни 1905 година Сугарев, Зоис и Фьотакис пристигат в Петалино, където нападат четата на Димко от Охрид, предадена от Йофчос Найдос. В сражението Димко от Охрид е пленен, измъчван и убит, а отрязаната му глава е изпратена на османската полиция в Старавина. На 12 август четите им дават сражение на българска чета, като в сражението загиват братовчедите Димитър и Демостен от Старавина. След тази случка между Фьотакис и Цолакопулос избухва скандал, но са помирени от останалите андарти[2].

През 1906 година е ранен и се оттегля в Атина, където е хоспитализиран. През юли 1906 година се завръща в Македония и действа с Лазарос Варзис (Заркадас) край кожанското село Конско. После действа с Василиос Папас (Врондас) и с Димитриос Папавиерос (Гурас).

След Младотурската революция от юли 1908 година напуска Битоля и емигрира в САЩ по подозрение, че се планира убийството му от турските власти. Завръща се за началото на Балканската война и като опълченец и четата му първа влиза в Сятища през октомври 1912 година. След това четата му нахлува в Мариово заедно с тези на Стоян Цицов и Трайко Браянов. Мариово обаче е разменено за Лерин, който е завзет от сръбски части.

Установява се в Лерин до Втората световна война, когато през 1941 година германските войски завземат града. Прехвърля се в Негован (Фламбуро), където се самоубива същата година[3][4][5][6][7][8].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Εθνοτική Διαπάλη στη Μακεδονία (1894 – 1904), Η Μακεδονία στις παραμονές του Μακεδονικού Αγώνα, Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σσ. 191, 192, 205, 321
  2. Κ. Βακαλόπουλος, 1904-1908, 1999, σελ. 143-145
  3. Αρχείο Διεύθυνσης Εφέδρων Πολεμιστών Αγωνιστών Θυμάτων Αναπήρων (ΔΕΠΑΘΑ), Αρχείο Μακεδονικού Αγώνα, φ. Ζ-115
  4. Ιωάννης Σ. Κολιόπουλος (επιστημονική επιμέλεια), Αφανείς, γηγενείς Μακεδονομάχοι, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, University Studio Press, Θεσσαλονίκη, 2008, σ. 178
  5. Λάζαρου Μέλλιου, Ο Μακεδονικός Αγώνα και η συμβολή της Φλώρινας, Εκδόσεις Δήμου Φλώρινας, Φλώρινα, 1985, σ. 46
  6. Dakin, Douglas, Ο Ελληνικός Αγώνας στη Μακεδονία, εκδ. οίκος αδελφών Κυριακίδη, 1996
  7. Το κίνημα της 29 Ιουλίου 1903, μέρος Γ΄, Γ. Μόδη, "Ο Μακεδονικός Αγών και η νεώτερη μακεδονική ιστορία", εκδ. Β’ της Εταιρίας Μακεδονικών Σπουδών
  8. Το κίνημα της 29 Ιουλίου 1903, μέρος Α΄, Γ. Μόδη, "Ο Μακεδονικός Αγών και η νεώτερη μακεδονική ιστορία", εκδ. Β’ της Εταιρίας Μακεδονικών Σπουδών
     Портал „Македония“         Портал „Македония