Григор Войнов
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разширяване по гръцката версия. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Григор Войнов Γρηγόριος Βαϊνάς | |
| гръцки революционер | |
 | |
| Роден |
1868 г.
|
|---|---|
| Починал | 1970 г.
|
Григор Войнов (на гръцки: Γρηγόριος Βαϊνάς Αγραφιώτης, Григориос Вайнас Аграфиотис) e гъркомански капитан на гръцка андартска чета в Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Григор Войнов е роден в леринското село Сребрено (Сребрени), днес Аспрогия, Гърция. В 1899 година става хайдутин в четата на Вангел Георгиев. През 1897 година участва в Гръцко-турската война от 1897 година, като участва в сражението при Велестино. Спечелен е за гръцката кауза в Македония и сътрудничи на Павлос Мелас, а след смъртта му е в четата на Лакис Пирзас. По-късно оглавява самостоятелна чета, действаща в Леринско заедно с тези на Стефанос Дукас (Малиос), Константинос Гутас от Месолово и Георгиос Цондос.
В 1907 година е арестуван след сражение при Лехово и затворен в Битоля. Освободен е след Младотурската революция на следната 1908 година.
Втори ред: Константинос Папаставрос (Мавроматис), Исидор Сидеров, Андонис Зоис, Трайко Браянов, Лакис Пирзас и Димитриос Станкас
Трети ред: Александър Мицаров, Александрос Георгиадис, неизвестен (може би Стерьо Сапунджиев), Стефос Григориу, Христо Панайотов Малечкио, Георгиос Модис
Григор Войнов умира в 1970 година.[1] Удостоен е с държавно погребение и военни почести. Синът му Пандо Войнов (1924 – 2008) е гръцки комунистически деец, български офицер, генерал-майор, преди това ръководител на славяномакедонските структури на Гръцката комунистическа партия в емиграция през 1952 – 1956 година.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 164. (на гръцки)
- ↑ Οικονόμου, Π. Καπετάν Γρηγόρης Βαγενάς ή Αγραφιώτης, Μακεδονική ζωή, τεύχος 57, 1971, σσ. 37 – 39
