Пандо Войнов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пандо Войнов
гръцки комунистически деец, гръцки и български военен
Роден
1924 г.
Починал
12 юни 2008 г. (84 г.)

Пандо Григоров Войнов, назоваван още Пандо Вайна, Пандо Вайнас, Панделис Вайнас или Пандо Войната[1] (на гръцки: Παντελής Βαϊνάς) е гръцки комунистически деец, български офицер, ръководител на славяномакедонските структури на Гръцката комунистическа партия (ГКП) в емиграция през 1952 - 1956 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Войнов е роден в леринското, предимно патриаршистко село Сребрено в семейството на гъркоманския андартски капитан Григор Войнов. След 1941 година участва в гръцката комунистическа съпротива. Обучава се през 1943 - 1944 година в партизанската офицерска школа на ЕЛАС в Рендина, Тесалия.

След 1946 година е един от първите партизани на Демократичната армия на Гърция (ДАГ) в Гражданската война. Участва в различни операции на партизанската армия като командир на отряд, на батальон и на бригада. През юни 1947 година е сериозно ранен (в областта на сърцето) в битка до село Загоричани, като след възстановяването си, става командир на батальон. Назначен е за командир на легендарната 18-та бригада на ДАГ по време на двумесечните действия в Синяк, Червена гора, Горуша и Вич. През февруари 1949 година оглавява XI дивизия на ДАГ. С декрет на Временното демократично правителство от 26 ноември 1948 година е назначен за полковник в ДАГ.[2]

След поражението на ГКП и ДАГ от август 1949 година, Пандо Войнов емигрира в Източна Европа. Участва дейно в живота на гръцката политическа емиграция. Председател на организацията „Илинден“, предназначена за „славяномакедонската“ част от гръцката комунистическа емиграция в Румъния, Унгария, Чехословакия и Полша (април 1952 - юни 1956). Длъжност, която той самият отрича да е заемал[3].

Завършва Военната академия „Фрунзе“ в СССР. Преселва се в България около 1958 година и служи в БНА. Преподавател и началник на факултет във Военната академия „Георги Раковски“, генерал-майор. Награден е с ордена „Народна република България“ I степен.

Пандо Войнов се представя като лоялен комунист и дисциплиниран военен, предан на Гръцката комунистическа партия. Чужд е на домогванията на ЮКП и нейния агресивен проюгославски македонизъм. Последните десетилетия от живота си прекарва в България, но остава повече обвързан с гръцката национална общност.[4][5][6][7][3][8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 75. Посетен на 2015-12-24.
  2. ΡΙΖΟΣΠΑΣΤΗΣ: ΣΤΗ ΜΝΗΜΗ ΑΓΩΝΙΣΤΩΝ, http://www1.rizospastis.gr
  3. а б Андреев, Калин. Как прекарахте лятото или исторически интервюта с емигранти, дошли в България след края на гръцката гражданската война (1946-1949).
  4. Даскалов, Георги. Между реваншизма на Атина, македонизма на Белград и нихилизма на София (Егейските бежанци през 40-те - 80-те години на ХХ век). София, 1999, стр. 151, 245.
  5. Кирјазовски, Ристо. Македонската политичка емиграција от егејскиот дел на Македонија во источноевропските земји по Втората светска војна. Скопје, 1989, стр. 103-233.
  6. Кирјазовски, Ристо. Егејскиот дел на Македонија по Граѓанската војна во Грција). Скопје, 2001, стр. 142-184.
  7. Раковски, Павле. Автобиографија или моите страдања. Скопје, 2000, стр. 105.
  8. „Εφυγε“ ο Παντελής Βαϊνάς - Ριζοσπάστης,15.06.2008, http://www2.rizospastis.gr
     Портал „Македония“         Портал „Македония