Направо към съдържанието

Стефанос Дукас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефанос Дукас
Στέφανος Δούκας
гръцки революционер

Роден

Стефанос Дукас (на гръцки: Στέφανος Δούκας), известен като капитан Малиос, Мальос (καπετάν Μάλλιος), е гръцки офицер, поручик и революционер, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[1]

Роден е в Корча, тогава в Османската империя. Заедно с четата на Лукас Кокинос действа в Гревенско, където работи срещу появяващата се румънска пропаганда, която се стреми да откъсне арумънските села от гърцизма. По-късно действа в Костенарията и напада Осничани (Кастанофито) заедно с капитаните Кокинос и Зисис Верос.[2] Негов четник е Филипос Китринярис, бъдещият капитан Ливас.[3] Действа заедно с четата на Григор Войнов.[4][5]

На 18 декември 1904 година Дукас е назначен за главнокомандващ на четите в Западна Македония от Македонския комитет. На 5 март 1905 година четата му се събира с тази на Константинос Гутас в манастира Русанис, Кастраки край Каламбака и навлиза в Македония.[6]

Печат на Стефанос Дукас

Четата на Стафанос Дукас заедно с тези на Георгиос Цондос, Евтимиос Каудис, Георгиос Макрис и Павлос Гипарис, Йоанис Каравитис, Теодорос Кукулакис, Йоанис Пулакас и Филипос Китринярис участва в клането в Загоричани на 25 март (7 април нов стил) 1905 година.[7] Тогава четата на Дукас брои 58 души, сред които са Панайотис Клитос, Филолаос Пихеон (Люпос), Георгиос Папайоану, Фотис Позьопулос, Стефанос Акривос, Янис Коарфис, Филипос Китринярис, Петрос Ставру и Петрос Малеврис[8].

На 3 май Стефанос Дукас и Георгиос Цондос арестуват андартския капитан Аристидис Маргаритис по обвинение в предателство в полза на българите и го разстрелват. По-късно твърдят, че убийството е станало, тъй като Маргаритис е насилвал местното население и го е изнудвал за пари. Лаки Пирза изпраща протестно писмо до министър-председателя Георгиос Теотокос по повод убийството на Маргаритис, обвинявайки Цондос и неуравновесения свещеник Хрисостомос Хрисомалидис.[9][10]

Четата на Мальос се сблъсква в Одре с четника на ВМОРО Петър Георгиев и Яне, пъдаря на Езерец, които започват сражение с нея и убиват двама андарти.[11]

През юни 1905 година капитан Мальос обсажда Осничани и чрез местния войвода Яне Попзисов изпраща писмо до Киряк Шкуртов, че иска среща. Седемчленната чета на Шкуртов заедно с милиция от българските села се отправя към върха Орле, западно от Осничани. Шкуртов се среща с Мальос и двамата се договарят българските чети да действат в българските села, а гръцките в гръцките. И двамата са повикани от началствата си за обяснение - Мальос в Атина, по обвинение от другите гръцки капитани, че не иска да действа срещу българите, а Шкуртов - в Битоля при окръжния комитетет на ВМОРО.[12]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, пишещ в 1910 година, обединената чета на капитаните Мальос и Вергас, заедно с тези на Лицас, Закас, Лахтарас и Делиянакис участва в Битката при Осничани на 7 май 1906 година.[13]

Спиридон Копалис от Волос, четник на Малиос

След превземането на Костур от гръцката армия по време на Балканската война в 1912 година Малиос е назначен за комендант на града и започва активно изкореняване на българщината в областта. Всички по-видни дейци на ВМОРО и български учители са арестувани и тормозени. Арестувани са войводите на ВМОРО Кузо Димитров и Търпо Георгиев. Малиос заявява на Димитров:

Всички българи като вас ще погубим[14]

Архимандрит Евлогий пише до Христофор Хасапчиев:

комендантът Мильо, бивш андарт, прославен с опожаряването на Загоричани... понастоящем лично ходил по селата да събира оръжие и да насилва българското население да се откаже от своята националност.[15]
  1. Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 103. (на гръцки)
  2. Λούκας Κόκκινος, архив на оригинала от 10 юли 2012, https://archive.is/20120710014310/http://cultureportalweb.rwm.gr/article.php?article_id=29&topic_id=14&level=2&belongs=9&area_id=5&lang=gr, посетен на 30 май 2011
  3. Φίλιππος Κιτρινιάρης – καπετάν Λίβας // Архивиран от оригинала на 5 август 2011. Посетен на 30 май 2011.
  4. Οικονόμου, Π. Καπετάν Γρηγόρης Βαγενάς ή Αγραφιώτης, Μακεδονική ζωή, τεύχος 57, 1971, σσ. 37-39
  5. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 164. (на гръцки)
  6. Το σώμα του Δούκα ή Μάλλιου (Μάρτιος 1905) // Архивиран от оригинала на 25 октомври 2012. Посетен на 11 август 2012.
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 208 – 210.
  8. Δ. Λιθοξόου - Η σφαγή στη Ζαγκορίτσανη
  9. Γεώργιος Πετσίβας (επιμέλεια), Γεωργίου Τσόντου-Βάρδα, Ο Μακεδονικός Αγών, Αθήνα 2003, τόμος Α΄, σελ. 109
  10. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 66. (на гръцки)
  11. Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (4 (114). Издание на Илинденската Организация, априлъ 1940. с. 10.
  12. Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 9.
  13. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 136. Архивиран от оригинала на 25 октомври 2020.
  14. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив – Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 157.
  15. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 – 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 183.