Андонис Влахакис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андонис Влахакис
Αντώνης Βλαχάκης
гръцки андартски капитан

Роден
Починал
Андонис Влахакис в Общомедия

Андониос или Андонис Влахакис (на гръцки: Αντώνης Βλαχάκης), е капитан на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Влахакис е роден през 1874 година в село Паница в областта Мани, Пелопонес. Служи в армията и като сержант от артилерията взима участие в Гръцко-турската война в 1897 година и е ранен в сражението при Фарсал, за което е награден със сребърен кръст.

Андонис Влахакис

През септември 1905 година се уволнява от армията като лейтенант под претекст, че ще учи във Франция, но формира чета от 48 души, с която заминава за Македония, за да се включи в борбата на гръцкия комитет срещу ВМОРО. Действа в района на Костенарията под псевдонима капитан Лицас. Влиза в сражение с Митре Влаха при село Старичани.[1]

На 20 декември/2 януари 1905/06 четата на капитан Лицас заедно с тази на капитан Лукас и Константинос Пулос (Платанос)[2] нападат село Езерец, като изгарят две къщи и убиват няколко души от селската милиция. На 1/14 януари съединените чети на Лицас и Лукас отново нападат Езерец, но андартите са отблъснати от четата на Митре Влаха и селската милиция, като дават осем убити и един ранен.[3][4]

Влахакис се връща в Атина за преорганизиране на четата си и след един месец през април 1906 година се връща в Македония, начело на 85 души.

Андонис Влахакис
Бюст на Влахакис в Осничани

На 7 май 1906 голяма андартска чета, начело с Андонис Влахакис и подпоручик Леонидас Петропулакис, напада село Осничани от Жиковищкия манастир. В селото присъстват двама членове на районната чета на ВМОРО Нумо Кировски и Колю Бараков, които ръководят отбраната на селската милиция, в която се сражава и Тана Кировска[5]. В няколкочасовото сражение са убити командирите на андартската чета Влахакис и Петропулакис. След пристигането на османска войска андартите се оттеглят.[6] Според гръцки сведения андартските загуби са 15 убити и 11 ранени.[7]

Германос Каравангелис казва за него:

Друг мъжествен офицер, от по-мъжествените от Македонската борба, беше Лицас (истинското му име мисля е Влахакис). Той влезе в Костенарията с периферия, която се намира западно от Бистрица. Българските комитаджии заеха защитна позиция в една каменна къща и започнаха оттам битката. За съжаление, Лицас отиде сам да сложи една бомба на къщата и там го убиха него, Петропулакис и над десет мъже от неговата чета. Петропулакис беше студент по право и произхождаше от аристократично семейство на Пелопонес. Лицас, неговите мъже и Петропулакис ги погребаха във Винтилуст и аз самият извърших панихидата на гроба им.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Αντώνης Βλαχάκης - Καπετάν Λίτσας
  2. Basil K. Gounaris, The Macedonian Struggle 1903-1912. Paving the Way for the Liberation, стр.12.
  3. „Douglas Dakin, Ο Ελληνικός Αγώνας στη Μακεδονία, εκδ. οίκος αδελφών Κυριακίδη, 1996“, архив на оригинала от 6 март 2016, https://web.archive.org/web/20160306011517/http://clubs.pathfinder.gr/MAKEDONIKOS_AGON/567230, посетен 6 март 2016 
  4. Според Силянов нападението е станало на 9 януари. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 196, 220.
  5. „Илюстрация Илинден“, 1937 г., бр.88, стр.11
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 221.
  7. Douglas Dakin, Ο Ελληνικός Αγώνας στη Μακεδονία, εκδ. οίκος αδελφών Κυριακίδη, 1996 Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine.
  8. Каравангелис, Германос, „МАКЕДОНСКАТА БОРБА (СПОМЕНИ)“, приложение към „ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ, ДНЕВНИК 1901-1903 г.“, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001 г., стр. 364.
     Портал „Македония“         Портал „Македония