Георги Белев (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Белев.
Георги Белев
български революционер и просветен деец
Роден
Починал
1945 г. (76 г.)
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Солунска българска мъжка гимназия

Георги Иванов Белев е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и просветен деец, директор на Солунската българска гимназия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Белев е роден в 1868[1] или според други източници в 1875 година[2][3] в град Охрид, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва с четвъртия випуск на Солунската българска гимназия в 1889 година[4] и математика в Софийското Висше училище в 1893 година. Първоначално учителства в Държавната мъжка гимназия „Княз Борис“ в Русе и в Габровската гимназия „Васил Априлов“. Член е на Младата македонска книжовна дружина. На IX конгрес на Върховния комитет става негов член[5] и през 1901 - 1902 година е касиер на крилото на Стоян Михайловски и генерал Иван Цончев. По време на Илинденско-Преображенското въстание е секретар в четата на ВМОК на Юрдан Стоянов в Серско.

От 1905 до 1911 година е директор на Търговската гимназия в Бургас.[6] През 1912 - 1913 година е последен директор на Солунската българска гимназия преди закриването ѝ от новите гръцки власти.[7] След войните е началник на отделение при Дирекция на държавните дългове[8].

Към 1928 година е в ръководството на Охридското македонско братство, след убийството на братовчед си Наум Белев излиза с доклад, в който отхвърля обвиненията на протогеровистите, че роднината му е убит от михайловистите. Според Иван Михайлов зад убийството на Наум Белев стоят протогеровистки дейци[9].

Умира през 1945 година в София.[10][11]

Белев е автор и на ценни спомени, публикации и брошури за македоно – одринското движение, като много от тях са печатани на страниците на списание „Илюстрация Илинден“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Алманах: Софийски университет (1893)
  2. ↑ Спомени на Георги Белев, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр.163.
  3. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив, книга VIII: От фонд No. 601 до фонд No. 800. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1995. с. 122.
  4. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
  5. ↑ Списък на членовете на Върховния македоно-одрински комитет (март 1895 – февруари 1903 г.) pdf
  6. ↑ Търговска гимназия, Бургас
  7. ↑ Николов, Стоян. „Съдбата на българите в Солун преди и по време на Балканските войни (1912 – 1913 г.)“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2008, стр. 70.
  8. ↑ Илюстрация Илинден, 1932, бр.41, стр.10
  9. ↑ Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр.307-308, 815.
  10. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 17.
  11. ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, Тинапрес, 1993, стр. 27.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Белев_(революционер)&oldid=10338603“.